Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 233

— Ти беше вълшебна! — прошепна пламенно той.

Джейд поклати глава огорчено.

— Никога не съм предполагала, че може да бъде толкова… толкова…

— Същото мога да кажа и аз! — Засмяха се и се целунаха нежно. После по-чувствено и езиците им се преплетоха. Дилън разкопча колана на полата й и я смъкна по бедрата й. Ръцете му се плъзнаха в бикините, дланите му я обхванаха отзад и повдигнаха.

— Искам да те почувствам до тялото си, Джейд. Влажността ти, топлината ти. Кълна ти се, членът ми няма… но… по дяволите!

Тя също го желаеше. Само преди няколко мига си бе помислила, че възбудата й е задоволена и изчерпана. Но целувките му възобновиха копнеещата болка, вече позната и на нея.

Изрита настрани дрехите си и се протегна върху него. Когато Дилън я помилва, усети голата й плът и изстена. Повдигна я още малко и устата му докосна гърдите й.

Изглеждаше естествено краката й да се отворят. Коленете обхванаха кръста му. Той обви с ръце талията й и ги плъзна надолу в милувка, която я разтопи.

— Дилън, моля те!

Не можеше да каже за какво го моли. Но никога не би си представила това, което той й даде. Хвана я за ханша, притегли я нагоре и се надигна от възглавниците. Зарови лице в меките косми между бедрата й. Джейд се хвана за извивките на леглото над главата му.

Целуна тъмните гъсти къдрици.

— Дилън…

Плъзна се по-надолу, устата му беше отворена за целувки и любов. Тя почти замря, когато почувства езика му — разделящ, търсещ, намиращ, възбуждащ, галещ, а ръцете му се впиваха в задните й части.

Бученето в ушите се възвърна. Сърцето туптеше учестено. Тялото й пламна. Щеше да се случи отново. Искаше го. И все пак…

— Не! — Опита се да се отскубне от него. — Дилън, недей! Спри!

Той чу ключовата дума и я пусна, но изглеждаше объркан и зашеметен.

— Господи, защо?

— Искам те в мен!

Събу бельото му и се смъкна над пениса му, вече навлажнен от блестящия секрет.

— Джейд, не, нека първо…

— Пусни ме! — каза категорично тя. Първите ритмични свивания вече я завладяваха, когато пое члена му между защитните гънки на дълбината на своята сексуалност. Тялото й пулсираше около него.

Дилън промърмори нещо несвързано и я хвана за ханша. Пръстите му се плъзнаха към влажния гъсталак от косми и притиснаха набъбналото малко ядро от плът под тях.

Джейд извика името му и кулминацията на възбудата изригна в нея. Изви тялото си, а после се отпусна върху гърдите му, докато спиралите на страстта продължаваха да я дълбаят. Дилън обгърна крехкото й тяло. Самото проникване в нея бе достатъчно за неговия взрив.

В стените на светлата спалня отекваха нежни изблици на радост, стонове на задоволеност и въздишки на насита.

29.

Настроението в болничната стая беше гробовно. Лекарят до леглото не криеше песимизма си. Погледна пациента си, после съпругата му, и каза:

— Съжалявам. Направихме всичко, което можахме. Няколко минути след излизането му никой не пророни дума. Най-после Хъч изви глава на възглавницата и се пресегна за ръката на Дона Ди.

— Е, предполагам, че това е краят.

— Не! — Малкото й, заострено лице се изкриви. Бореше се да задържи сълзите. — Новото лекарство срещу отхвърлянето ще помогне.