Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 234

— Чу го какво каза, Дона Ди.

— Каза, че е експериментално и не е много сигурен. Чух всяка дума. Не му вярвам! Не искам да му вярвам.

— Винаги си успявала да отхвърлиш това, в което не желаеш да повярваш. — Хъч притвори уморено очи.

— Какво искаш да кажеш? — Той нищо не продума. Тя го дръпна за ръката. — Хъч?

Отвори очи, въпреки че му струваше огромни усилия. Гласът му бе слаб.

— Никога не пожела да повярваш какво се случи наистина с Джейд.

— Джейд?

— Изнасилихме я, Дона Ди. Точно както тя каза. Тя се опита да си дръпне ръката, но той я стискаше с изненадваща за умиращ човек сила. Дона Ди побърза да смени темата.

— Имаш да се тревожиш за по-важни неща, отколкото за нещо, станало преди петнадесет години.

— Предстои ми цяла вечност безпокойство. Аз я изнасилих! И допринесох за самоубийството на Гари Паркър.

— Хъч, този доктор те депресира. Говориш глупости! А сега помълчи.

— Престани да се залъгваш, Дона Ди! — изхриптя той. — Грешен съм. Всички ние.

— Джейд те е провокирала, Хъч. Познавам я.

Въздъхна дълбоко.

— Ти самата го знаеш не по-зле от мен.

— Може би тя не е направила нещо открито, но…

— Баща ми ми каза още на следващия ден, че истински ще съжалявам, преди да приключи всичко. Беше прав. — Хъч погледна към тавана. — Поне за едно нещо се радвам. Радвам се, че не отхвърлям бъбрека от момчето на Джейд.

— Защо го казваш? — попита Дона Ди сърдито.

— Защото, ако той е мой син, а ми се иска да вярвам, че е така, нямаше да съм щастлив момчето да се жертва заради мен. Джейд бе права да ти откаже. Никой от нас не може да претендира за нейния син. Никой от нас не заслужава това.

Дона Ди почувства прилив на завист и ревност, какъвто само името на Джейд можеше да предизвика. Стисна ръката на съпруга си.

— Защо го направи, Хъч? Нийл ли те въвлече? Беше ли това поредната глупава неизбежна ситуация?

Можеше да прости изнасилването, но не и желанието му към Джейд.

— Имаше ли някаква друга причина да… да го направиш?

Хъч се поколеба, после отговори едва-едва:

— Не, нямаше друга причина.

Но Дона Ди не повярва на отричането повече, отколкото на принудената усмивка.

Слънчев лъч огря лицето на Дилън. През прозорците на фургона му не влизаше слънчева светлина и за момент той не можа да се осъзнае къде се намира и защо се чувства толкова добре.

Отвори очи, зърна тънката мрежа против комари и изведнъж си спомни защо имаше усещането, че е принцът на Вселената. Беше освободил Джейд от нейните демони.

Със самодоволна усмивка и набола през нощта брада той се обърна на другата страна, нетърпелив да придърпа сладострастното й тяло за следващо прогонване на духове.

Но мястото в леглото беше празно.

Той отхвърли разтревожен чаршафа и отметна завесата. Извика името й, но само ехото му отговори в празната къща. Олюля се към прозореца. Нямаше пердета или щори. Обходи с поглед двора, чувствайки болка в гърдите си.

Когато я забеляза, въздъхна облекчено и се облегна на рамката, радостен от гледката. Беше се облякла, но нозете й бяха боси. Слънчевите лъчи рисуваха дълги ивици по разрошената й коса. Направи фуния с ръце и й извика.