Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 231

— До тук ли ще спрем?

— Аз… Не… мисля, че не. — Отпусна ръце и сутиенът падна в скута му.

— О, Боже, благодаря ти — пламенно въздъхна Дилън. Докосна с две ръце косата й, чертите на лицето, устните, подути и червени от многобройните целувки. Пръстите му се плъзнаха по шията, деколтето и извивките на гърдите. Гледаше я, сякаш бе чудотворно създание.

— Покажи ми какво искаш да направя, Джейд.

Обхвана с длани лицето му и го насочи към гърдите си. Наблюдаваше как устните му се впиха в плътта й. Зърната й отново станаха твърди под игривия език. Устата му й доставяше безкрайно удоволствие.

Той се отпусна върху възглавниците със стон, махна сутиена от себе си и опипа копчетата на джинсите. Очите на Джейд се разшириха от ужас.

— Няма да направя нищо, което не желаеш — обясни бързо Дилън. Вдигна лявата си ръка и сграбчи една от извитите тръби на леглото. — С една ръка съм безсилен, нали? Но трябва да направя място, Джейд.

Дясната му ръка се опитваше неистово да разкопчае джинсите. Най-после успя, показвайки само клиновидна бяла памучна тъкан от гащетата си. Въпреки това размерът на ерекцията му бе очевиден. Джейд гледаше уплашено.

Верен на думата си, той стискаше с една ръка тръбата на леглото, а с другата я помилва по бузата.

— Да, възбуден съм. Нормално е. Но не защото искам да ти се натрапя, да те нараня или да докажа, че физически съм по-силен.

— Възбуден съм, защото имаш блестящи сини очи, в които ми се иска да потъна. Възбуден съм, защото краката ти са великолепни и не мога да откъсна очи от тях още от нощта, когато пътувахме в онази проклета лимузина. Възбуден съм, защото устата ти е толкова примамлива и гърдите ти така сладки и защото знам, че и ти ме желаеш. — Еротизмът на собствения му монолог му повлия. Изстена напрегнато.

— Не искам да те оскверня, Джейд! Искам да се любим!

Тя кръстоса ръце пред гърдите си и докосна с пръсти раменете си.

— Знам, Дилън. Аз също го искам със сърцето. Но в главата ми…

— Спри да се ръководиш от разума — почти извика той и веднага смекчи тона. — Какво желаеш, Джейд? Чуй сърцето си. Какво ти казва то?

— Аз също искам да се любим, но се страхувам, че ще се вцепеня, когато се опиташ да проникнеш в мен.

Приглади косата й.

— Тогава няма дори да се опитвам. Знам, че се нуждаеш от време. Няма да бързаме. Всеки път по малко, докато станеш готова.

— Не е честно спрямо теб!

— Аз не страдам. — Тя го погледна към чатала подозрително. Той се засмя унило. — Има страдание и страдание. Ще седна пак, добре ли е?

Тя се озова отново коленичила между бедрата му. Дилън бавно махна ръцете й от гърдите.

— Толкова си красива.

Целувките се сливаха една в друга и беше невъзможно да се определи кога свършва с едната и започва другата. Ръцете му непрекъснато шареха по тялото й. Милваха шията й, гърба, талията, гърдите. Джейд вече не се срамуваше да го докосва. Гръдният му кош бе неизследвана територия и го обхождаше с любознателни ръце и търсещи, но предпазливи устни.