Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 223

Изведнъж усети, че шевовете на темето й се разтварят.

Успя да се изправи по някакъв начин и започна да тегли Сара Джоу към коридора, където димът беше по-малко. Всички правила за бягство при пожар се изпариха от главата й. Тя се опита да задържи дъха си, но дробовете й се нуждаеха от кислород, за да може да издърпа жената навън.

Почти бяха стигнали всекидневната, когато Сара Джоу осъзна, че Алекс беше взела превес. Тя поднови усилията си в нов пристъп на ожесточение. Ножът прободе глезена на Алекс и тя изпищя. Назъбеното му острие я улучи отново, този път в прасеца, и девойката се олюля обратно към всекидневната.

Изведнъж изгуби Сара Джоу от погледа си. Докато само преди секунди се бореше да се освободи от нея, сега изпадна в паника при мисълта, че е останала в горящата стая. Димът беше толкова плътен, че не можеше да различи силуета й.

— Сара Джоу! Къде сте? — извика Алекс и се задави от пушека. Простря ръце напред и се опита да я достигне, по не успя да улови нищо, освен задимения въздух.

Тогава инстинктът й за самосъхранение надделя. Обърна се и започна да си пробива път през облаците дим в коридора. Прекоси всекидневната, като успя да се промуши невредима покрай горящите мебели, и без да вижда къде стъпва, се затича по посока на вратата. Натисна дръжката и тя изгори дланта й.

Изкрещя от страх и болка, ритна вратата и изскочи на верандата.

— Алекс!

Тя залитна по посока на гласа и видя през замъглените си от дима очи приближаващия джип, който рязко спря на няколко сантиметра от нея.

— Рийд! — извика тя немощно и в същия момент се строполи на земята.

Той скочи от волана и се наведе над нея.

— Сара Джоу — промълви Алекс, едва дишайки. С големи усилия успя да вдигне ръка и да посочи към къщата.

— Боже мой, мамо! — извика Джуниър и скочи от джипа.

— Джуниър, върни се! — изпищя Стейси. — Не, Господи, не!

— Сине, недей! — изпика Енгъс и го хвана за рамото. — Късно е!

Рийд вече беше на верандата, когато Джуниър го избута настрани. Той падна назад по стълбите. Направи неуспешен опит да хване приятеля си за глезена.

— Джуниър, не можеш да я спасиш! — изрева с все сила.

Джуниър се обърна и го погледна.

— Този път Рийд, наградата ще бъде за мен.

И като му от прави най-очарователната си усмивка, се втурна вътре в горящата къща.

Епилог

— Помислих, че може да си тук.

Рийд се престори, че не забеляза появата на Алекс, докато тя не го заговори. Изгледа я през рамо, след това погледна към двата пресни гроба. За миг настъпи тягостна тишина. После той каза:

— Обещах на Енгъс, че ще идвам всеки ден тук и ще се грижа за тях. Той все още не се е съвзел.

Алекс се приближи до него.

— Отбих се да го видя днес следобед. Опита се да бъде любезен с мен — отбеляза тъжно тя. — Има право да скърби.

— Сигурен съм, че е оценил твоето посещение.

— Аз пък не съм много сигурна.

Рийд се обърна и я погледна в очите. Тя нервно отметна косата си, разрошена от силния вятър.

— Ако никога не бях идвала тук, ако не бях подновявала това дело…