Читать «Да обичаш отново» онлайн - страница 11

— Още ли работите?

— Аха — отвърна тя, без да вдига глава.

Той влезе в стаята и затвори вратата след себе си. Жената упорито отбягваше да го погледне Обзе го раздразнение, причината за което му бе ясна. Да не би да мислеше, че ще се появи гол? Усмихна се, но тя не забеляза усмивката му.

— Писането доставя ли ви удоволствие? — запита я.

— Понякога.

— Трудно ли ви е да описвате живота си с Рам?

— Нещо такова.

— Какво?

Тя отметна глава и го погледна.

— Е, накрая успях да привлека вниманието ви. И така, какво?

— Не искате ли да отидете в стаята си? — Изправяйки се, Кирстен захвърли червения си молив. „Той трябва доста да се е потрудил този следобед“, мислено отбеляза Райлън.

Тя мина покрай госта и се насочи към двойната врата, водеща към коридора. Спря там и потупа нетърпеливо с босия си крак, докато той събираше раницата и останалите си неща от пода.

— Оставих дънките си да се изсушат на терасата.

— Алис ще ги изпере и ще ги изсуши, когато се върне.

— Домашната помощница?

-Да.

— Тя винаги ли е била тук? Искам да кажа, докато Демън Рам е бил жив?

— Да, защо?

— Защото ми се иска всичко да е същото, както когато сте живели двамата. — Вървеше след нея как послушно паленце. — Е, освен организацията за през нощта.

Тя спря толкова внезапно, че той почти се блъсна в нея.

— Какво имате предвид?

Изненадан от реакцията й, Райлън изучава лицето й в продължение на няколко секунди.

— Имам предвид, че няма да спим заедно. Или греша?

Способността му да разчита времето беше една от причините да бъде толкова добър актьор. И сега, между обяснението и последвалия въпрос, остави стратегическа пауза — кратка, но очевидна.

Беше имал намерение да я подразни отново. Ала докато я наблюдаваше как отмята косата от челото си, си даде сметка, че очаква сериозен отговор. През цялото време фантазията да спи в едно легло с нея се бе таяла дълбоко в подсъзнанието му. И ето че неочаквано бе изскочила иззад прикритието си.

Желаеше тази жена.

— Мистър Норт, някои жени сигурно биха посрещнали с въодушевление подобна забележка. Но не и аз. Изобщо не се чувствам поласкана, че ми предложихте да спя с вас.

Едната му вежда се повдигна в характерна гримаса.

— Не съм ви предлагал. Ако беше така, нямаше да го направя толкова изтънчено. Просто щях да ви попитам.

Последва кратка пауза, преди тя да каже:

— Е, спестете си труда.

И като се извърна, продължи напред. Той тръгна зад нея, подхвърляйки забележки за къщата и за това колко много му харесва.

— Благодаря ви. Това беше първият ми избор, когато с Чарли решихме да си купим дом. Струва ми се, че той предпочиташе нещо по-традиционно, но аз го убедих да вземем тази.

Райлън разбра защо тя обичаше къщата толкова много. Не се дължеше на мебелите, килимите и завесите. Красотата и се криеше в белите стени, във високите тавани с висящи от тях голи крушки, в настланите с теракота подове. Мебелировката и украсата бяха сведени до минимум, но всяко нещо си беше точно на мястото. Нищо не разсейваше вниманието от великолепната гледка, разкриваща се оттатък стъклената стена.