Читать «Да обичаш отново» онлайн - страница 10

Тя подскочи и извърна глава. Отново бе сложила очилата си и изглеждаше невероятно красива с тях. Бяха с тънки рамки, доста по-светли от тъмната й, късо подстригана коса. Малко бяха жените, които можеха да носят подобна прическа — само с няколко кичура на челото, покрай ушите и врата. Но тя подхождаше на младежкото лице на Кирстен.

Той отвори вратата.

— Да ви се намира хавлия?

С раздразнение, струящо от всяка пора на кожата й, тя стана, излезе от стаята и се върна с една плажна кърпа.

— Благодаря — каза Райлън, когато му я подхвърли през вратата. Изтри солената вода от лицето си, но не подсуши тялото си. — Водата е страхотна.

— Не е ли прекалено студена?

Наистина ли гледаше зърната на гърдите му? Те се бяха втвърдили и почти му причиняваха болка.

— Ъъъ… не. Приятна е.

— О!

— Ще ви разсейвам ли, ако поседя край басейна за малко?

— Настанявайте се.

Тя все още се отнасяше към него с пренебрежение което би го подлудило, ако не беше наясно че поведението и има за цел да прикрие нещо. Може би увлечението си по него, което не би признала дори пред себе си?

Той сложи кърпата на врата си и в този момент забеляза как погледът й се плъзна по тялото му. Между гърдите и колана на дънките му тъмните косми бяха къдрави и влажни. Неволното й любопитство го накара да усети, че се възбужда.

— Защо не дойдете навън с мен? — запита той дрезгаво.

Поканата я стресна. Тя го погледна в очите и каза бързо:

— Не. Имам работа.

— Е, жалко.

Очевидно раздразнена, Кирстен рязко затвори плъзгащата се врата. Само няколко врати се бяха оказвали затворени за Райлън Норт. А още по-малко се бяха затръшвали пред самото му лице. Но сега това беше факт, който едва не го подлуди.

Обръщайки се, той разкопча копчето и ципа на старите си дънки. Още преди да стигне до шезлонга и без да откъсва поглед от бюрото й, ги смъкна и ги захвърли настрани. После разстла кърпата върху стола и легна по корем.

С усилие на волята не се намръщи, когато притисна втвърдената си мъжественост към гладката стъклопластова повърхност. С невинността на бебе сложено да поспи, облегна глава на ръцете си и затвори очи, но не преди да забележи учуденото изражение на Кирстен зад стъклото.

Втора глава

Той не разбра, че е задрямал, докато постепенно не започна да се разбужда. И тогава го обзе нежелание да помръдне. Океанският бриз галеше голата му загоряла кожа като нежно докосване на женска ръка. Слънчевите лъчи приятно проникваха в тялото му и го затопляха. Макар че, господ му беше свидетел, някои части нямаха нужда от допълнителна топлина. Откакто бе срещнал Кирстен Рам, в корема и слабините му непрекъснато се разливаше огън.

Дамата не го харесваше.

Това беше смразяващият факт, горчивият хап, който трябваше да преглътне. Но дали беше така? Може би той я привличаше, но тя не откликваше, защото все още бе покрусена от смъртта на съпруга си?

И двете възможности бяха потискащи.

Наложи си да се надигне от шезлонга. Пружиниращата дъска му помогна да скочи с лекота в басейна. Преплува цялата му дължина и се улови за хромираните дръжки на стълбите. Протегна се за кърпата и я уви около кръста си. Заради отблясъците на слънцето единственото, което можеше да види в стъклата, беше собственото му отражение. Когато отвори вратата, беше приятно изненадан да завари Кирстен все още зад бюрото й.