Читать «Да обичаш отново» онлайн - страница 9

Сандра Браун

Тези слухове не намаляваха популярността му нито сред жените, нито сред мъжете. Всъщност ефектът беше точно обратен. Измислиците на таблоидите само разпалваха апетита на публиката да научи повече неща за него. Пощенската кутия на агента му в Бевърли Хилс беше претъпкана от покани. Райлън рядко ходеше на партита. Ако случайно го забележеха на някой прием, той веднага се превръщаше в светското събитие на годината.

Той самият гледаше на всичко това с презрение и не обръщаше внимание на слуховете, освен ако те не засягаха и някой друг. Дори акулите в Холивуд уважаваха интелекта му, таланта и категоричния му отказ да се продава за слава или за пари. Избираше сценариите много внимателно, дълго обсъждаше с режисьора всички подробности, преди да реши да сложи подписа си под договора. Дори и тогава се колебаеше дали да не го прекрати, ако преценеше, че режисьорът вече е нарушил сроковете.

Беше му безразлично какво мислят зрителите за Райлън Норт, след като напуснеха киносалона. Докато се намираха в затъмнената зала, искаше те да го възприемат в ролята, която играеше, а не като самия него. Какво значение за публиката имаше, дявол да го вземе, дали беше гей, бисексуален или нормален, дали носеше бельо и какво закусваше? За платените пет долара за билет им дължеше единствено два часа развлечение. Задълженията му към тих свършваха на изхода на киното.

На красивата си външност гледаше само като на предпоставка да получава най-добрите роли. Това бе заслуга на привлекателното му лице и силното, добра сложено тяло. Не се страхуваше от възрастта — проклятие за всички филмови звезди. Зрелостта щеше да му позволи да изиграе ролите, които бяха недостижими за него в момента.

Като имаше предвид всичко това, той се зачуди защо за него е от такова значение какво мисли Кирстен Рам. В този случай външният му вид беше по-скоро пречка, отколкото предимство. Красивото му лице можеше да се окаже бариера между тях и…

Между тях и кое? — запита се той, докато изкачваше стълбите към къщата. Тя със сигурност не му бе дала знаци, които би могъл да тълкува като покана Изглежда, единственото нещо, което я интересуваше беше как да се отърве от него колкото може по-скоро.

Освен това, трябваше много да внимава с кого се забърква в каквито и да било връзки — не толкова заради себе си, колкото заради другия. Кирстен Рам бе страдала достатъчно през изминалите няколко години. Щеше да бъде истински негодник, ако я въвлечеше от един широко дискутиран скандал в друг.

Ала всичките му добри намерения се изпариха в момента, в който изкачи хълма и я видя през прозореца. Тя седеше зад бюрото, свила крака под стола си. Главата й бе наклонена на една страна. Гризеше края на червения си молив и шепнешком произнасяше думите, които с усилие събираше в изречения.

Очевидно съвсем бе забравила госта си. Почувства се обиден. Изпита перверзното желание да отклони вниманието й от работата и да го насочи към себе си. С това намерение, загорял от слънцето, с характерната си арогантна усмивка и мокри дънки, той приближи до остъклената врата и почука.