Читать «Да обичаш отново» онлайн - страница 12

— Винаги ли постигахте своето?

Тя се спря, за да го пропусне да влезе пръв в стаята за гости. Без да среща погледа му, отговори тихо:

— Не. Не винаги.

— А тази къща ставала ли е повод за спорове помежду ви?

Вместо отговор, тя посочи с ръка към облицованите с огледала врати на гардероба.

— Можете да разопаковате багажа си или да оставите Алис да го направи вместо вас. Банята е ето там. — Показа му свързващата врата. Във вградената секция имаше барче и малък хладилник. — Смятам, че нищо няма да ви липсва. Ако ви е нужно нещо, обърнете се към Алис или към мен.

— Защо ми се струва, че се намирам в летен лагер? „Взе ли си четката за зъби? А одеялото? Е, добре. Ела да целунеш мама за довиждане!“

Кирстен не му обърна внимание.

— Мел каза, че искате да разгледате албумите със снимки на Чарли. Оставих ги в кабинета. Той е края на коридора. А сега, ако ме извините…

— Защо не ме харесвате?

По дяволите, беше му омръзнало! Би могъл да измисли хиляди начини да държи устата й заета но да бълва инструкции като сержант на строево обучение беше последният от тях. Нямаше представа кой би бил първият, тъй като все още бе завит само с плажната кърпа, но прекоси стаята с три гневни крачки и застана пред нея.

Прямотата му я извади от равновесие. Задържайки погледа си на височината на гърдите му, тя отвърна:

— Харесвам ви достатъчно.

— Показвате го по много странен начин.

— Опитвам се да бъда гостоприемна.

— На гостоприемство мога да се порадвам във всеки хотел.

Почти я бе притиснал към остъклената стена, осигуряваща чудесен изглед към океана. Беше шокиран, когато, за да се освободи, тя се блъсна в него. И тогава научи две важни неща: не носеше сутиен и не само не обичаше да я дразнят, но и да се чувства натясно.

— Какво искате от мен, мистър Норт?

Ако знаеше истинския смисъл на въпроса си, едва ли би го задала. Той веднага би могъл да й отговори, посочвайки й очевидното, затова каза първото нещо, което му дойде наум:

— Искам да ме наричате по име.

— Точно това правя.

— Наричате ме мистър Норт, а не Райлън.

— Това ли е първото ви име?

— Не, но ще свърши работа.

— Добре. Вие също можете да ме наричате Кирстен.

— Благодаря. А сега ми кажете защо не ме поглеждате!

— Какво?

— Много добре ме чухте.

— Гледам ви.

— Не. Попадам в полезрението ви съвсем случайно. Откакто съм дошъл тук, нито веднъж не сте ме погледнали в лицето. — Мислеше си, че ако може да я гледа, да наблюдава устните й, тялото, босите й крака, рискувайки да се изложи, като издаде възбудата си изпод плажната кърпа, тя сигурно би го погледнала. Желанието му само подсилваше обзелото го нетърпение. И повтори гневно: — Защо не ме поглеждате?

— Аз не съм ваша почитателка. Нито пък глупачка.

— Не съм и очаквал да сте, Кирстен.

Тогава тя го погледна. Чувайки името си, вдигна към него сериозните си сини очи. Стори му се, че потъва в тях.