Читать «Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни» онлайн - страница 20

— Арти…

— Вие отивате натам — той посочи надолу по улицата. — Аз съм в друга посока.

— Ами-и… Там какво има? — и аз посочих надолу по улицата.

— Спирка на суб-субметрото, която се казва „Дванадесетте кули“. Чуйте ме сега. Аз ви измъкнах. Бъдете сигурен, че засега сте в безопасност. Качвайте се в метрото и отпътувайте към някое интересно местенце. Сбогом!

Арти Хоук пъхна ръце в джобовете си и закрачи по пътя.

Аз тръгнах на другата страна, като гледах да се движа до стените. Всеки момент очаквах парализираща стрела от минаващ автомобил или смъртоносен изстрел от храстите.

Стигнах до метрото.

Нищо не се случи.

Ахатът се смени с Малахит.

Турмалин.

Берил. (Навърших двадесет и шест.)

Порфир.

Сапфир. (През този месец взех десет хиляди, които не бях успял да похарча, и ги вложих в „Ледник“ — напълно законно заведение за кафе и сладолед на Тритон, което моментално изригна фонтан от печалби. Всеки акционер получи по осемстотин процента без данъците. Две седмици по-късно загубих половината от придобитото след поредната неуспешна серия противозаконни деяния, от което бях безкрайно натъжен. Но „Ледник“ продължаваше да носи стабилен доход.)

Думата отново се смени.

Цинабарит.

Тюркоаз.

Тигрово око.

На Хектор Келхаун Ейзънхауър най-после му дойде акъла в главата и през тези три месеца се учеше как да стане вдъхващ респект представител на върхушката на престъпния свят. Всички перипетии сами по себе си са достойни за отделен голям роман. Крупни финансови операции, корпоративно право, наемане на работници. Гадост! Но какво да се прави, винаги са ме привличали сложните неща. И с това се справих. Нали основният ми принцип си е същия: внимателно гледай, убедително подражавай.

Гранат.

Топаз. (Прошепнах Думата на покрива на Транссателитната генераторна станция и заповядах на моите наемници да извършат две убийства. Представяте ли си? Не чувствах абсолютно нищо.)

Таафит.

Времето на Таафита свършваше. Върнах се на Тритон по работа, свързана единствено с „Ледник“. Утрото изглеждаше розово, бизнесът вървеше блестящо. реших през деня да се разходя и тръгнах с една група на екскурзия.

— … на височина двеста метра — обяви екскурзоводът и всички се облегнаха на перилата, гледайки през прозрачния покрив към зъберите застинал метан, които се открояваха на ослепителната и хладна зелена светлина на Нептун.

— Само няколко метра по-нататък, дами и господа, вие за първи път ще видите Световният кладенец, където преди повече от един милион години тайнствена сила, и до сега неидентифицирана от науката, за няколко часа е превърнала двадесет и пет квадратни километра замръзнал метан в течност, като по този начин се е образувал метанов водовъртеж, два пъти по-дълбок от Големият каньон. Когато температурата спаднала до…

Хората тръгнаха по коридора и аз видях, че тя се усмихва. Имах пухкава черна коса и бронзов загар.

Честно казано, бях твърде уверен в себе си и затова през цялото време стоях до нея. Дори се стараех да й направя впечатление. Но цялата ми самоувереност се изпари, когато тя внезапно се обърна и произнесе с каменна физиономия: