Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 66

Като стигнаха до сравнително равна площадка, те се обърнаха и погледнаха назад. Стояха на ръба на огромна чаша, пълна с мрак. Небето беше обсипано със звезди. Килим от виолетова растителност тъмнееше пред тях. Продължиха нагоре.

Сияещият връх приближаваше с всеки изминал час на нощта. Подухна ветрец, който обсипа косите им със серен прах, и те сбърчиха ноздри.

— По-добре да заобиколим от другата страна — предложи Урс. — Така ще избегнем тоя прахоляк.

Тръгнаха под ъгъл спрямо вятъра, който скоро утихна, и отново поеха направо.

Почвата стана люспеста, камениста и безплодна. Умората заплиташе тежки като камък възли в стомасите им.

— Нямах представа, че кратерът е толкова голям — каза Ийми.

Бяха се приближили доста и червеното сияние, срязано от кратерния ръб, вече заемаше цяла четвърт от небето.

— Да не вземе да изригне отгоре ни — измърмори Урс и добави: — Жаден съм. Ако този Хама е отвъд вулкана, не можеше ли да го заобиколим, вместо да минаваме право през него?

— Вече сме близо — настоя Ийми. — Защо да се връщаме?

Той настъпи някаква глинеста плочка. Вятърът промени посоката си и те се принудиха отново да свърнат от прекия път.

— Надявам се, следиш отклонението от курса? — каза Урс.

— Не се притеснявай — успокои го Ийми.

В лъча светлина от скъпоценните камъни в ръцете на Снейк попаднаха някакви жълтеникави образувания по склона, прилични на миниатюрни закръглени кактуси. Някои от тях издаваха свирещ звук.

— Какво е това? — попита Урс.

— Серни конуси — обясни Ийми. — Серните наслагвания се натрупват под повърхността, нагряват се и се превръщат в малки вулкани.

След още един, сравнително равен участък те започнаха изкачването на последните сто фута през скални жили и виещи се пътеки.

По едно време Урс се обърна назад и видя Гео, който бе спрял на двайсетина фута от групата на тясна тераса. Урс се върна. Лицето на младежа бе плувнало в пот и лъщеше в червените отблясъци.

— Дай ръка — каза Урс.

— Не мога — прошепна Гео. — Ще падна.

Урс се пресегна, обхвана го през гърдите и го повдигна над скалата.

— Спокойно, не си на състезание — каза Урс и двамата поеха след другите.

Ийми и Снейк първи излязоха на ръба. Скоро при тях се изкачиха Урс и Гео. Стояха и гледаха устието на вулкана. Червени и жълти светлини заливаха гърдите и лицата им.

По вътрешната страна на кратера се стичаше злато. Червени езици разтопена лава обгръщаха кипящото в средата езеро, по чиято повърхност с гъргорене се пукаха мехури и изпускаха кафяв дим, които се стелеше по околните скали и преливаше над ръба на кратера.

Под тях бучаха бели експлозии. Припламнаха и угаснаха високи сини пламъци. Паяжина от нишки светлина се разпростря по стените на кратера. Черни като абанос кухини се очертаха върху скалата.

Вятърът рошеше косите на наблюдателите.