Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 48

Все по-малко лампи светеха и те можеха да виждат благодарение на бледото сияние от лампите по съседното успоредно шосе. Малко преди да навлязат в един тъмен участък, отсреща съзряха силует на някаква фигура.

Спряха като по команда.

Фигурата изчезна.

Сметнаха, че само така им се е привидяло, и продължиха, взирайки се в сивкавия мрак от двете им страни. Малко по-нататък Гео внезапно застина на място:

— Там…

На шейсетина метра пред тях от пътя се надигна гола жена, която започна да се отдалечава заднишком и потъна в следващия тъмен участък.

— От нас ли се уплаши? — попита Ийми.

Урс докосна камъка върху гърдите на Ийми.

— Нямаше да е лошо, ако не беше толкова тъмно.

— Никак — съгласи се Ийми, — но Снейк го няма.

Под следващата светеща лампа лежеше прострян скелет. Ребрата му хвърляха отчетливи сенки върху настилката. Ръцете бяха вдигнати над главата, а единият крак бе преметнат върху другия под невъзможен ъгъл.

— Какво по дяволите е това? — изуми се Урс. — И откъде се взе?

— Сякаш току-що е оставен тук — каза Ийми.

— Да се връщаме, а? — колебливо предложи Урс.

— Какво може да ти стори един скелет? — намеси се Гео. Урс не се предаваше:

— Ами жената?

— Ето я, идва пак — прошепна Гео.

Всъщност, към тях се приближаваха две фигури. Урс, Гео и Ийми тръгнаха да ги пресрещнат. Фигурите се спряха, едната стоеше на няколко крачки пред другата. После се свлякоха на пътя. Гео дори не разбра дали паднаха, или просто легнаха бързо.

— Да продължаваме ли? — попита Урс.

— Продължаваме.

Тишина.

— Продължаваме — повтори Гео.

* * *

На мястото, където бяха изчезнали фигурите, лежаха два скелета.

— Не изглеждат опасни — каза Гео. — Но какво им става? Умират всеки път, щом ни зърнат.

— Ей! Какво е това? Слушайте! — каза Ийми. Дочуха лепкав, жвакащ звук, сякаш отнякъде капеше рядка кал. От небето ли? Не, не от небето, а от магистралата, която пресичаше тяхната на петдесет фута над главите им.

На десет фута пред себе си върху настилката видяха капка от някакво вещество, която се уголемяваше.

— Напред — каза Гео.

Заобиколиха мястото и отминаха още четири скелета. Капещият звук зад гърба им се усилваше.

Обърнаха се в момента, когато нещо изплува изпод бялата трепкаща светлина на лампите. Беше някаква прозрачна трептяща маса, изпълнена с мехурчета. Нещото се плъзна напред, пресече пътя и се понесе към скелетите. Костите им се врязаха в него, то се разля наоколо им, покри ги, сля се с тях. Последно потръпване и от безформената маса се образуваха ръце, глава, крака. Гол мъж застана на колене, после се изправи — тялото му вече бе от непрозрачна плът. В лицето се вдълбаха очни кухини. Появи се уста, гръдният кош започна да се движи. От устата му долетяха влажни, обвити в облачета пара звуци от неравномерно дишане.

Фигурата тръгна към тях с разперени ръце. Тогава, в тъмнината зад нея, те видяха другите.

— По дяволите! — извика Урс. — Какво са…

— Или едното, или и двете — отвърна Гео, отстъпвайки назад. — Повече месо, или повече кокали.

— Внимание! — извика Ийми. — Зад нас!

Зад тях стояха неподвижно още седем, докато другите напредваха. Урс измъкна меча от колана си. Острието проблясна под светлината на уличните лампи. Той се хвърли към водача им, нанесе удар по вдигнатата му ръка и отскочи. От раната на лакътя бликна течност и обля хълбока на съществото.