Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 46

— Как ще открием храма? — недоумяваше Урс.

— Може би ще трябва да се изкачим на покрива на някоя по-запазена сграда — предложи Гео.

Те вдигнаха очи. Небето беше покрито с жълтеникави облаци. От пролуките помежду им струеше сумрак.

Насочиха се към едно здание. От стената му се бе откъснала метална плоча. Пристъпиха през отвора във високо, празно помещение. От многото осветителни тръби на тавана горяха бледо само няколко. Една от тях примигваше. Сред помещението висеше метална табела с надпис:

ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ „НЮ ЕДИСЪН“

А отдолу, с по-малки букви:

СВЕТЛИНА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

На пода, под разни тръби, кабели и тесни мостчета, се виждаха огромни цилиндри, четири-пет пъти по-дълги от човешки бой. По едно от мостчетата четиримата стигнаха до спираловидно стълбище, водещо към горния етаж.

— Чуйте! — каза Урс.

— Какво има? — попита Гео.

Един от цилиндрите тихо бръмчеше.

— Този е — посочи Урс.

Заслушаха се за миг и продължиха. Докато се изкачваха, по висящото се стълбище, им се стори, че огромното помещение се завърта в кръг и започва да потъва. Горе попаднаха в тъмен коридор. В края му светеше червен надпис:

ИЗХОД

От двете страни на коридора в червеникавата светлина се открояваха врати. Гео посегна и отвори една. Обля ги ярка дневна светлина. Озоваха се в стая, чиято външна стена бе срутена. От неравния под стърчаха железа.

— Какво е ставало тук? — попита Урс.

— Вижте — обади се Ийми. — Сигурно този надлез при рухването си е ударил стената и я е съборил.

Близо петметрова лента от надземния път се бе забила в помещението под невъзможен ъгъл. Парапетът беше изкривен, но стълбовете на уличните лампи се бяха запазили здрави.

— Дали ще можем да се качим горе — попита Гео. — Не изглежда много стръмно.

— За какво да се качваме? — поиска да узнае Урс.

— За да можем отвисоко да се огледаме и да открием сграда, която да прилича на храм.

— А, добре — съгласи се Урс.

Тръгнаха към висящата грамада, но Гео внезапно изкрещя:

— Бягайте!

Успяха да скочат върху наклонения бетон тъкмо навреме, за да видят как подът, където току-що бяха стояли, се пропуква. Парчета цимент се откъснаха и се разбиха с трясък долу на улицата, три етажа под тях. Бетоновата лента от надземния път, където бяха накацали, се залюля нагоре-надолу. Когато люлеенето затихна, Гео пое дъх и погледна към улицата. Облакът прах се слягаше.

— Да вървим — подкани ги Урс. Общо взето, тротоарът беше в добро състояние. Парапетът тук-там бе изкривен, но пътят изглеждаше стабилен и те закрачиха уверено между сградите от двете им страни под лъчите на залязващото слънце.

Стигнаха до един разклон и продължиха в лявото отклонение. На следващия разклон отново свиха вляво. Някаква табела, дълга колкото половин тримачтов кораб, висеше накриво от стената на една сграда:

УМТХ

ЦЕНТЪР ЗА СВЕТОВНИ НОВИНИ, СЪОБЩЕНИЯ & ЗАБАВНИ ПРОГРАМИ

Бяха завили вече зад ъгъла, когато Снейк внезапно спря и притисна ръка към главата си.