Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 27

Старши-помощникът се отдалечи от перилата.

* * *

Вечерта Гео докладва на Урс откритията си. Грамадният моряк слушаше объркан.

— Няма ли какво да добавиш? — попита го Гео.

— От работа не ми остана време за нищо — оплака се Урс.

Стояха до перилата, отвъд които мъглата се сгъстяваше, и море и небе се сливаха в непрогледна сивота.

— Хей, четириръчко! — извика внезапно Урс. — Какво зяпаш там?

Снейк гледаше втренчено водата и не отговори.

— Може би слуша нещо — предположи Гео.

— Има по-подходящи неща за подслушване от рибите — каза Урс. — Струва ми се, че Арго е издала изрична заповед вие двамата да не работите. Идват хора. Хайде да отиваме да ядем.

Пред входа на столовата, където се тълпяха моряците, Урс се спря.

— Имам нещо да ви казвам — рече той и посочи скъпоценния камък върху гърдите на Гео. — Занесох моите монети при ковача и го накарах да им сложи верижки, та и аз да се поперча като вас. — Захили се и се запровира сред другите моряци към тесния вход на столовата.

* * *

Нощта без сънища отмина бързо. Корабът се измъкна от мъглата. Утрото бе сиво, но ясно. Докато сядаха на закуска, на хоризонта се показа неравна ивица суша. Моряците още се хранеха, когато от люлеенето водата започна да се плиска от каните и да се разлива на тъмни петна по дървената маса.

Горе на палубата моряците се струпаха на перилата. От водата пред тях стърчаха скали като изпочупени зъби. Урс, наконтен с тройната си огърлица, дойде при Снейк и Гео.

— Бре! — възкликна той. — Голяма веселба ще падне, докато се промъкнем.

Изведнъж всички обърнаха глави. Арго, с черен воал, издуван и развяван от бриза, изкачваше стъпалата към палубата. Тя бавно пристъпи сред моряците, които й сториха път. Арго спря, хвана се за едно въже и се взря в тъмния език на сушата отвъд вълните.

Капитанът, който стоеше до щурвала, изкомандува:

— Джорд, разпръсни хората и поеми щурвала.

— Да, сър — отвърна Старши-помощникът. — Ти, ти и ти — на марса! — Той посочи няколко души измежду моряците. — Ти също, и ти. Ей, не чухте ли заповедта?

— Аз ли, сър? — обърна се Гео.

— Да, точно ти, на най-горната рея ей там.

— Не можете да го пращате горе! — викна Урс. — Той никога досега не се е качвал. Морето е твърде бурно като за пръв път! Той дори не знае…

— А теб кой те пита? — тросна се Старши-помощникът.

— Никой, сър — отвърна Урс, — но…

— Тогава се измитай, докато не съм те вкарал в ареста за неподчинение и не съм те глобил с твоите три златни монети. Да не мислиш, че не знам, че си ги задигнал от умрял човек?

— Я да млъкваш! — изрева Урс.

Гео хвърли поглед първо към Капитана, който изглеждаше истински озадачен, а после към Арго — изумлението, което се бе изписало по лицето на Жрицата, го слиса.

Джорд грабна някакъв лост, вдигна го и изкрещя на Урс:

— Слизай долу, преди да съм ти пръснал черепа!

Урс вдигна юмруци.

— Кротко, брате мечо… — поде Гео.

— Ще те натикам в кучи задник! — изръмжа Урс и юмрукът му се стрелна напред. Нещо се метна върху гърба на Джорд изотзад — Снейк! Лостът префуча на сантиметри от рамото на Урс. Юмрукът му потъна в корема на Старши-помощника, който се олюля заедно с вкопчилия се в гърба му Снейк. Добра се до перилата, приведе се одве над тях и Снейк размаха крака. Когато Джорд се изправи, товарът му го нямаше.