Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 29

Той се намръщи и не помръдна цяла минута. Огледа плажа още веднъж. Нямаше жива душа. Внезапно ръката на лежащия трепна.

Гео коленичи до него, преобърна го и повдигна главата му. Очите се отвориха, примигнаха и човекът попита:

— Кой си ти?

— Казвам се Гео.

Мъжът седна, залитна напред, но успя да се подпре на ръцете си. Разтърси глава и вдигна поглед.

— Да — каза той. — Помня те. Какво стана? Заседнахме ли? Корабът потъна ли?

— Откъде ме помниш? — попита Гео.

— От кораба. Ти беше на кораба, нали?

— Бях — отвърна Гео. — Но се сбихме с оня проклет Старши-помощник и той ме хвърли през борда. А корабът си е цял-целеничък. Ей го там. — Гео помълча и изведнъж възкликна: — Ти откри тялото на Уайти онази сутрин!

— Да, казвам се Ийми — той отново разтърси глава и огледа хоризонта: — Виждам ги. Корабът си е там. Но ние къде сме?

— На брега на Аптор.

Лицето на Ийми се изкриви от ужас.

— Не! — едва изрече той. — Не може да бъде. Бяхме на много дни път от…

— Ти как падна в морето?

— Духаше — заобяснява Ийми. — Бях на въжетата, когато нещо ме халоса отзад и аз полетях надолу. Помислих, че ме е съборила някоя рея. Бях сигурен, че в мъглата никой няма да ме забележи, пък и течението беше доста силно и… — Той млъкна и се огледа.

— Бил си тук и преди, нали? — попита Гео.

— Веднъж — отвърна Ийми. — Да, веднъж…

— Знаеш ли колко време си прекарал във водата?

Ийми вдигна очи.

— Повече от две седмици! — каза Гео. — Хайде, да видим можеш ли да ходиш. Имам да ти обяснявам много неща, ако мога, а трябва и да половуваме.

— Тук някъде има ли вода? — попита Ийми. — Чувствувам се сух като чироз.

Той стана, олюля се, но се задържа прав.

— Да потърсим вода? Идеята ти не е лоша. Защо не и цяла река? А като я намерим, ще ми се да останем край нея колкото е възможно по-дълго, докато сме тук, защото някъде наоколо имаме и наши приятели.

Ийми стоеше вече съвсем здраво на краката си и те поеха по брега.

— Какво само се оглеждаш? — попита Ийми.

— Гледам за нашите приятели — отговори Гео. На двеста фута от тях започваха скали и потънала в дрямка растителност. Те се изкатериха по няколко огромни заоблени камъка, промъкнаха се сред лианите и излязоха на скална площадка, навесена над широка река, която се виеше сред джунглата. Малко по-нататък брегът се изравняваше с водната повърхност. Те легнаха по корем върху влажната скала и жадно загълтаха, гледайки как по дъното потрепват сини, бели и червени камъчета.

Чу се някакъв шум. Те скочиха и се заозъртаха.

— Ей! — извика Урс откъм дърветата. — Чудех се кога ли ще ви намеря. — Светлината, проникваща измежду листата, караше златните монети на косматите му гърди да блестят още по-силно. — Да сте виждали Снейк?

— Надявах се да е с теб — отвърна Гео. — Урс, това е Ийми, другият моряк, който умря преди две седмици!