Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 25

— Как гледаше към койката на нещастния Уайти.

— А кой би трябвало да спи в койката на нещастния Уайти?

— Снейк?

— Точно така. Смяташ ли, че са убили Уайти вместо Снейк?

— Може. Но как? Защо? И кой?

— Някой, който е искал да убие Снейк. Може би същият човек, който му е отрязал езика преди година и половина.

— Нали решихме, че не знаем кой е бил?

— Някой, когото познаваш, Урс — каза Гео. — Има ли на този кораб човек, с когото си плавал и преди?

— Да не мислиш, че не си отварям очите? Но не видях позната физиономия, с изключение може би на един, дето съм го виждал някъде из кръчмите, но не знам името на никого.

— Напрегни се, Урс! С кого от моряците на този кораб си плавал? — попита настойчиво Гео.

— Джорд! — Урс рязко се обърна. — Имаш предвид Старши-помощника?

— Точно него — отвърна Гео.

— И според теб той се е опитал да убие Снейк? Защо тогава Снейк не ни е казал?

— Защото е решил, че ако научим това, ще си имаме неприятности. И може би е прав.

— Как тъй? — попита Урс.

— Гледай сега, ние знаем, че тази Арго е малко съмнителна. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам. Обаче ако е съмнителен и Старши-помощникът, тогава те двамата навярно са съучастници. Откъде се взе той в каютата на Арго, когато ние бяхме там снощи?

— Може просто да е минавал оттам и да е чул, че се приказва. Ако сме гледали през неговите очи, значи той вижда нещата по доста особен начин.

— Може и той да е Странник като Снейк, който „чува“ нещата по особен начин. А те умеят да се прикриват добре — напомни Гео.

— Сигурно си прав. — Урс се приготви да тръгва. — Е, аз си имам работа и не мога да стоя тук цял ден. Ти мисли, друже, а аз ще те слушам на драго сърце. Ще се видим по-късно. — Той нарами въжето и потъна в мъглата.

Гео се озърна и реши да потърси Снейк. Докато се изкачваше по стълбата към горната палуба, той видя до перилата висока, обвита в мъгла фигура. Спря се за миг и после продължи нагоре.

— Здрасти! — извика той. Капитанът се извърна.

— Добро утро, сър — каза Гео. — Взех ви за Старши-помощника.

Капитанът помълча малко:

— Добро утро. Какво искаш?

— Не исках да ви прекъсвам, ако…

— Няма нищо.

— За колко време ще стигнем до Аптор?

— Още две седмици и половина. Може и по-рано, ако вятърът не се промени.

— Ясно — каза Гео. — Имате ли някаква представа за географията на Аптор, сър?

— Старши-помощникът е единственият човек на борда, който е стъпвал на брега на Аптор и се е върнал жив. Освен Жрицата Арго.

— Старши-помощникът ли, сър? Кога?

— При едно от предишните си плавания претърпял корабокрушение там. Но си направил сал и се отправил в открито море, където за негов късмет бил прибран от случайно минаващ кораб.

— Значи би могъл да бъде водач на Аптор?

— Едва ли — отговори Капитанът. — Той се е заклел повече да не стъпва там. Не се и опитвай да говориш с него на тази тема. Само си представи що за място е, щом като е предпочел смъртната опасност в морето пред битката на сушата. Не, той ще ни преведе през залива до устието на реката, но нищо повече. На борда имахме още двама души, които са били там, и са се върнали. Дванайсет души тръгнаха да придружават Жрицата Арго с лодка. Десетима от тях бяха накълцани на парчета и хвърлени във водата. Оцелелите двама докараха обратно Жрицата. Единият от тях беше морякът Уайти, който умря тази сутрин в кубрика. А преди по-малко от половин час ми доложиха, че другият е паднал през борда от въжетата и се удавил в морето. Това плаване не тръгна добре. Губим хора като монети на комар. А животът е скъп.