Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 26

— Разбирам — каза Гео. — Благодаря, че ми отделихте време, сър.

— Моля — отвърна Капитанът и му обърна гръб. Гео слезе по стълбата и тръгна бавно по палубата. Някой го докосна по рамото. Той се обърна.

— Снейк, дявол те взел, уплаши ме!

Момчето се смути.

— Не исках да ти крещя, прощавай — каза Гео и сложи ръка на рамото на Снейк. — Е, казвай сега, какво откри? Разменям моите сведения за твоите.

— Спи… — долетя откъм Снейк.

— Съжалявам, приятелю — засмя се Гео. — Но не мога да заспя само заради сделката. Просто трябва да „крещиш“ високо и да ми отговориш на няколко преки въпроса. И то без да се притесняваш, че твоите отговори могат да ми навлекат беля. Първо, през чии очи гледахме снощи? На Капитана?

Снейк поклати глава.

— На Старши-помощника?

Снейк кимна.

— Така си и мислех. И той искаше да убие… Почакай малко — каза Гео. — Може ли Старши-помощникът да чете мисли? И затова ли не споделяш всичко с нас?

Снейк сви рамене.

— Хайде — подкани го Гео. — Викай силно и обяснявай.

— Не… знам… — Снейк мислеше сякаш на висок глас — …виждам каквото… вижда… той… чувам… каквото… чува… той… но не чувам… мисли…

— Ясно. Слушай сега, забрави, че той може да чете мисли, и ми кажи. Той ли уби моряка на койката, където трябваше да спиш ти?

Снейк остана неподвижен около минута. После кимна.

— Смяташ ли, че е искал да убие теб?

Снейк кимна отново.

— И още нещо. Ти знаеше ли, че убитият тази сутрин на твоята койка е един от двамата, завърнали се от Аптор с Жрицата Арго при последната й експедиция?

Снейк изглеждаше изненадан.

— И че другият е паднал през борда и се е удавил тази сутрин?

Снейк подскочи.

— Какво има?

— Търсих… го… цяла… сутрин… той… не… е… мъртъв… чувам… мисли… слабо… неясно…

— Кой не е мъртъв? — попита Гео. — Кой от двамата?

— Вторият…

— Намери ли го? — попита Гео.

— Не… но… жив… знам…

— Последен въпрос — Гео повдигна висящия на гърдите му камък, — как боравиш с това?

— Мисля… чрез… него — отвърна Снейк.

Гео се намръщи

— Какво искаш да кажеш? Можеш ли да ми обясниш как действува?

— Нямаш… думи… — каза Снейк. — … радио… електричество… диод…

— Радио, електричество, диод? — повтори Гео непознатите думи. — Какви са тия неща?

Снейк сви рамене.

На трийсет фута пред тях вратата на каютата на Арго се отвори и забулената Жрица пристъпи навън. Тя ги видя и ръката й бързо се стрелна към шията. После се отпусна надолу. Снейк и Гео стояха неподвижни.

На палубата над каютите Гео различи неясния силует на Старши-помощника, но не можа да разбере дали ги наблюдава или стои с гръб към тях.

Жрицата се обърна и влезе обратно в каютата си.