Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 24

Средната койка е заета от неизвестен пътник, завил се през глава с одеялата. Стоп. Едър план. И бледнината се превръща в сянка, в нищо…

* * *

Гео седна и разтърка очи.

Сега в тъмнината светеше лампа. Надникна от койката си и видя Старши-помощника в помещението.

— Ей, ти! — говореше той на един от моряците. — Ставай и излизай! Отплаваме!

Морякът се надигна изпод завивките, Старши-помощникът се приближи до следващия.

— Ставай, песоглавецо! Дигай се, мършо! Отплаваме.

Той се обърна и видя наблюдаващия го Гео.

— Ти пък какво зяпаш? — попита Джорд. — Отплаваме, не чу ли? Лягай и заспивай. И твоят ред ще дойде, но сега ми трябват опитни хора. — Той се ухили и застана до друг моряк. — Ей ти, вониш като стара бъчва за вино! Ставай да се проветриш! Отплаваме.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

— Този сън… — прошепна Гео на Урс, щом Старши-помощникът излезе.

Урс се надвеси от койката си.

— И ти ли го сънува?

Двамата едновременно се обърнаха към Снейк.

— Това май беше твоя работа, а? — рече Урс. Снейк скокна долу.

— Я кажи, ти снощи излиза ли тайно на палубата? — попита Гео.

Повечето моряци вече бяха станали и един от тях се приближи към Урс и Гео.

— Ще ме прощавате, момчета — каза той и раздруса моряка на средната койка. — Ей, Уайти, хайде! Снощи не пи чак толкоз много. Ставай, че ще пропуснеш закуската. — Младият негър раздруса приятеля си още веднъж. — Ей, Уайти!… — Завитият през глава човек не помръдваше. Морякът го поразтърси още веднъж, преобърна го, одеялото се свлече и откри русокоса глава. Очите бяха широко отворени и мъртви; долната челюст бе провиснала. — Ей, Уайти! — повтори чернокожият моряк. После бавно заотстъпва назад.

* * *

Три часа след отплаването от пристанището мъгла обви кораба. Урс бе повикан на работа веднага след закуска, но никой не потърси Снейк и Гео. Снейк изчезна някъде и Гео тръгна да обикаля кораба сам. Той тъкмо минаваше под лодките, когато чу тежко шляпане на боси нозе по мократа палуба и пред него застана Урс.

— Ей — ухили се великанът. — Какво правиш там?

— Нищо особено — отвърна Гео.

Урс носеше на рамото си навито въже. Той го прехвърли в ръката си, облегна се на подпорната греда и се взря в мъглата.

— Туй плаване от самото начало тръгна зле. Всички тъй казват.

— Урс — каза Гео, — имаш ли представа какво всъщност се случи тази сутрин?

— Може би да, може би не — отвърна Урс. — А ти?

— Спомняш ли си съня?

Раменете на Урс потръпнаха като от студ.

— Да.

— Сякаш гледахме с очите на някой друг.

— Нашият четирирък приятел вижда нещата по доста странен начин, ако имаш предвид него.

— Урс, не са били очите на Снейк. Попитах го малко преди да тръгне да оглежда кораба. Бил е някой друг. Снейк само е получавал образите и ги е препредавал в нашите мозъци. Какво беше последното, което видя?