Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 27

"Гвардейци и слуги аплодираха.

„…ъххххххххххххххххх…“

"И продължи.

5

"Като дишаше тежки и се хилеше победно лорд Анурон огледа своята публика. Сигурно това е било падането, за което ставаше дума, защото той направи още един сдържан поклон на дамата: „Видяхте ли?“ извика над шума от аплодисментите и помежду спазмите на тежкото си дишане. „Победих, Пухчо, аз победих… Е това последното беше един номер който знам от баща си… Всеки път сработва! Мога да те науча на този номер, ако искаш…? Казвам ти, в тия смутни времена не е лоша идея жените да се понаучат да се бият!“

"Докато гвардейците и слугите се отдалечаваха граф Жю-Форси мина напред и застана над Врач. Бавно се наведе, хвана го за рамото и внимателно го погледна.

"Младшата лейди слезе от своя пиедестал, премина през кишата и калта и клекна до тях, роклята й вече омазана в кал.

"Облечен отново в своята наметка с кожа по краищата, високият повелител се присъедини към тях. Стенанието на Врач се промъкваше помежду тях. Не чувах какво си говорят, но от тревогата в шепота разбрах, че обсъждат падналия миньор.

"Бях удивен.

"И лорд Анурон бе удивен.

"Все още възбуден от своята победа той отиде да види какво правят останалите и каза мирно: „Знаех, че ако веднъж се започне, Пухчо, ти ще излезеш. Хайде сега трябва да ми кажеш: как ти се видя последният ми номер, с който го свалих?“

"Лейди Есула го изгледа отдолу нагоре, докато беше коленичила върху калната земя. „Пифълс…“ Гласът й бе едновременно въздишка и лед, „можеш ли, поне заради мен и заради почтението, което дължиш на баща ми, да направиш някакво усилие да бъдеш поне малко по-малко досаден? Иначе просто не знам какво ще направя!“

„Досаден…?“ Лорд Анурон чак направи крачка назад. „Досаден…!“ Лицето му се изкриви от същото ядно сърдене, което вече бе демонстрирал пред своята прислуга. Но все пак се обърна и, с калта все още върху него (примесена с малко кръв, особено на рамото и бедрото) закрачи, този път гол, през лагера по посока на боровете около поляната.

"Тримата аристократи отново се обърнаха към Врач. Сега ни привикаха останалите шестима: ние какво мислим за неговото състояние? Изобщо не помня какво сме измучали като отговор. Лейди Есула изпрати слуги за пешкири и за вода и, както беше наведена, избърса калта от лицето и гърдите на Врач. Въпреки своето пияно състояние (може би то беше предназначено само за Намюк) граф Жю-Форси извика на някой да изтича до неговата палатка и да донесе бронзовата гарафа — имало вътре мощен, макар опасен илач, без който той не пътувал никога. Най-малкото щял да облекчи болката на миньора. (Макар да трябваше цял час за да започне да действа, облекчи я.) Донесоха и носилка. Граф Жю-Форси пое единия край и заповяда на един войник да вземе другия. (Не мислех, че дребният граф има силата да се справи с това и направих крачка за да поема носилката от него. Но, макар още да миришеше на пиене, той ми помаха да се откажа; и всъщност се справи много добре.) Докато носилката минаваше покрай нас, високият повелител стоеше с ръка на рамото на Лейди Естула и двамата разговаряха тихо, току с грижа за Врач, току със зле прикрит гняв към Жълъдовата глава.