Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 85

Розмари Роджърс

— Тогава с удоволствие ще дойда, сър, макар изобщо да не съм сигурна, че херцогът ще бъде доволен.

Годфри се поклони леко и като се сбогува, я остави в салона. Тя седеше в притъмняващата стая и сенките все повече се сгъстяваха. Докато се взираше във веселите пламъци на огъня, й хрумна, че Годфри изглежда доста по-цивилизован от херцога. Колко странно. В този случай външният вид наистина лъжеше.

Селест дю Боа стискаше здраво преплетените си ръце в скута си, кокалчетата бяха побелели от усилието. Как си позволяваше той!

Устните й бяха здраво стиснати и тя едва се сдържаше да не избухне възмутено и да излее поток от обвинения и упреци.

Херцог Улвъртън стоеше облегнат на лакът върху парапета на камината. Всичко в него излъчваше заплахата на хищник — приличаше на тигър, готов да се нахвърли върху жертвата си, докато очите му враждебно оглеждаха посетителката.

— Лейди Дю Боа, както вече ви казах, вашата племенница доброволно тръгна с мен. Не я отвлякох насила, нито тя пищеше и се отбраняваше, докато я настанявах в каретата си, независимо от клюките, които са стигнали до ушите ви.

— Не е необходимо да бъде упражнено насилие, за да направи човек нещо против волята си, ваша светлост. Надявам се, разбирате какво искам да кажа — сухо отвърна Селест. — Дойдох тук, за да я отведа с ваше съгласие.

— Кайла не е дете. Ако иска да се върне при вас, разбира се, че може да го направи. Не я държа заключена като затворничка — очите му я гледаха подигравателно, докато произнасяше провлачено думите. — Тя разполага със собствени средства и сама решава какви са желанията й. Ако реши да се откаже от моята протекция, може да го направи, когато пожелае. Тогава, разбира се, губи останалата част от сумата, която й предложих. И все пак една добра сума ще бъде на нейно разположение и ще й позволи да прави каквото поиска. Какъв е проблемът?

— Проблемът, ваша светлост? — процеди през зъби Селест. — Проблемът е вредата, която й нанесохте, като я… принудихте да напусне бала с вас, и то по такъв начин…

— Разбирам. Щеше да е по-добре, ако това бе станало по-дискретно. Но това не ме устройваше.

— Разбирам съображенията ви — Селест замълча за момент, като подбираше думите си. — И целта ви да направите настоящото й положение публично достояние е свързана с усилията й да възстанови доброто име на майка си?

— Срамът от името на майка й не може да бъде измит по никакъв начин, и вие го знаете — директният му отговор я стресна, и той я изгледа с присвити очи. — Фостин Оберже е била добре платена куртизанка. Меко казано. И вие двете какво очаквате? Че ще позволя да бъда изнудван? Кайла има късмет, че я намирам за привлекателна. В противен случай тя все още щеше да губи време в хлопане по заключени врати в напразни усилия да се сдобие със средства.