Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 62

Надигащото се желание в него го караше да се чувства неудобно. По дяволите тези тесни панталони… той се отлепи от колоната на леглото и тръгна към нея. Тя не проговори, само го гледаше с присвити очи, докато той протегна ръка да я докосне, като ръката му премина от гърдите към кръста й и след това слезе към светлорусия триъгълник между бедрата.

Тя пое дъх, когато я докосна там, и грабна ръката му:

— Казахте, че ще ми дадете писмено споразумение, ваша светлост, ако се съблека. Съблечена съм. Нищо не бе споменато за докосване.

— Така беше — развеселен и същевременно възмутен и под влияние на силната си възбуда, той отиде до бюрото от черешово дърво до стената, отвори го рязко и извади куп листа и писалка. Натопи я в мастилницата, надраска няколко реда, духна го да изсъхне по-бързо и се обърна да й го връчи:

— Достатъчно ли е?

Тя го прегледа бързо, после вдигна очи към него със загадъчно изражение и кимна:

— Засега.

— Ще трябва да бъде сега и завинаги, защото това е границата, до която ще позволя да ме притиснеш. — Очите му се присвиха, когато тя отстъпи назад и се наведе да вземе дрехите си. Той я спря, като постави ръка на рамото й:

— Стига сме протакали.

— Ваша светлост…

— Кажи името ми. Проклет да съм, ако предпочитам да ме наричат с някаква наследена английска титла в леглото, кажи го.

Гласът й потрепна:

— Брет.

— Така е по-добре. Остави това, ако искаш да остане четливо, защото мастилото ще се размаже.

Хартията прошумоля на масата като шепот, той завъртя Кайла назад към себе си и я вдигна на ръце, като пренебрегна внезапната й съпротива. Кожата й бе гладка и топла, горещ сатен под пръстите му, и макар че тя се извиваше и почти беззвучно се опитваше да го спре, той я пренесе през стаята и я хвърли върху леглото.

Тя подскочи, и се изправи на колене, като се взря в него в здрача на белите чаршафи и синия балдахин:

— Брет, почакай…

— Достатъчно се бавих, по дяволите. — Той развърза панталона, бързо се изхлузи от него и го захвърли. Изправи се и срещна погледа й, пълен с несигурност, а когато той заслиза по тялото му, в очите й се изписа паника. Брет се намръщи. Сега ли ще се откаже?

Но после тя вдигна отново поглед към него и на лицето й бе застинало унесено сковано изражение, което не се промени дори когато започна да целува студените й безчувствени устни. Тялото й потреперваше, и той метна завивката отгоре им, като я галеше, за да я стопли. Не спря, докато тя се отпусна и отвърна на милувките му — едно несигурно погалване с ръка на гърдите му. После тя се отпусна и ръката й тръгна надолу по гърдите му и корема му, обхвана го с пръсти и започна да го докосва все по-смело, той забрави първоначалната й несигурност и жадно започна да я целува, забравил целия свят, погълнат от сладките извивки и гладката кожа на прекрасното създание в леглото си.