Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 61

— Проклета да си. Какво искаш? Договор? Не става по този начин, уверявам те. Но всъщност мъжете не избират за любовници жени, които се опитват да ги изнудват. Добре. Ще ти дам писмена гаранция, след като видя какво получавам. После може и да не съм толкова щедър, затова ми кажи решението си сега, Кайла.

Тя го погледна неразбиращо:

— Решение за какво?

— Не се прави на свенлива пред мен. Правила си го и преди. Покажи ми това, за което ти плащам, защото мога да загубя интерес.

— Имате предвид да се съблека? — Очите й се разшириха почти комично и той за момент си помисли, че тя наистина не го е правила преди. Но тогава осъзна колко е далеч от истината, защото тя започна да се смее почти истерично и високият звук изопна нервите му.

— Достатъчно, Кайла. Уморих се от игрички.

Тя кимна, смехът й замря:

— Имате право, ваша светлост. Време е да сложим край на игрите. — Наведе се и свали малките чехли, после се извърна към него да го погледне и сякаш за момент се обърка. После леко сви рамене и започна да развързва панделката на кръста си. — Ще трябва да ми помогнете, разбира се. Но съм сигурна, че сте свикнал.

— Да не би да ти приличам на проклета камериерка?

— Сър, изглеждате така, сякаш имате голям опит в събличането на жени. Ето. Не мога да стигна копчетата на гърба.

Имаше няколко, които задържаха лента за драпиране на роклята отзад, та тя се обърна с гръб към него и зачака. Дяволите да я вземат, нямаше намерение да играе точно тази игра и да се остави тя да му казва какво да прави.

Приближи до нея, обхвана с пръсти гърба на роклята и я раздра, разпори, без да трепне, всички плисета и дипли. С точно три премерени движения я свали и тя остана само по ефирна шемизета и фуста, с дантелени жартиери, които поддържаха чорапите й.

Кайла се завъртя към него, а очите й блестяха върху бледото лице, но не каза нищо, когато той мълчаливо й подаде разкъсаната рокля. Тя я захвърли встрани:

— Много добре. Да продължа ли бавно, или предпочитате да разкъсате и останалите ми дрехи?

Той вдигна рамене и се облегна на една от колоните на леглото, леко разкрачен за равновесие, с ръце, отпуснати до тялото и разкопчана риза, свободно падаща по раменете му:

— Няма значение колко сте внимателна. Просто го направете.

В очите й проблесна гняв, но тя развърза фините шнурове, които поддържаха фустата около тънкия й кръст, и я остави да падне. Остана само по тънката шемизета и чорапите. Тънкото бельо я покриваше от гърдите до бедрата, като едва скриваше сенчестия триъгълник над тях, и той я наблюдаваше как започна да разкопчава жартиерите си, закопчани точно над коленете. Тя се освободи от тях и нави надолу чорапите, като повдигаше един след друг краката си и пред очите му се откриваше изкусителната гледка на белите й бедра, докато събуваше всеки чорап поотделно. После тя се изправи, облечена само в тънката шемизета, и спря, а очите й проблеснаха, преди да започне бавно да сваля презрамките си.

Без да помръдне, Брет я разучаваше, докато тънката материя падаше надолу и се присъедини към фустата в ефирна копринена купчинка на пода. Господи, беше прекрасна. Дълги стройни бедра, тънка талия и приятно очертан ханш, гърдите й бяха високи и твърди с цвят на слонова кост, както цялото й тяло, с връхчета, които се очертаваха като свити розови пъпки в хладния въздух. Тя стоеше с вдигната предизвикателно брадичка, сякаш нямаше никакво значение, че е напълно съблечена, само лека руменина покриваше бузите и шията й.