Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 52

Репутацията й бе разрушена, но тя нямаше намерение да му позволи да се държи с нея като с обикновена уличница. Събрала в гласа си цялата студенина, на която бе способна, тя го изгледа с вдигнати вежди с цел да го предизвика да бъде напълно откровен:

— Сър, вие сънувате, ако си въобразявате, че можете да ме купите.

Без предупреждение той се наведе напред, хвана китките й и я дръпна. Кайла се строполи несръчно на коленете му, а роклята й се бе усукала около краката й и бе приклещила бедрата й. Като се бореше с него, тя се опита да я оправи, за да запази поне част от приличието, но той стискаше здраво. Приклещена между коленете му, задъхана от гняв и объркване, тя вдигна поглед към лицето му. Сега нямаше и следа от хумор, искрен или престорен — погледът му бе безмилостен и суров.

— Разбери веднъж завинаги, аз те купих. И при условия, които ти определи. Не каза ли, че искаш да бъдеш скъпо платена „лейди на нощта“? Възнамерявам да ти помогна да постигнеш тази цел.

Погледът му се плъзна надолу към бедрата й, които проблясваха на меката приглушена светлина и изражението му леко се промени. Стисна и двете й китки с една ръка, а с другата леко повдигна роклята й още по-нагоре:

— Прекрасни — каза тихо и се засмя.

Заля я вълна от срам и тя пожела да не беше послушала танте Селест, която настояваше да остави дългите кюлоти. Щяха да издуват тясно прилепналата й рокля, протестираше кръстницата й, и затова тя трябваше да облече само тънката шемизета, която наистина бе много хубава. О, да. Беше много по-хубава, но и много къса и краката й бяха голи под тънката копринена рокля, и дори още по-тънкото наметало, което бе почти прозрачно. А сега Улвъртън се бе възползвал от това и в момента роклята й бе вдигната почти до кръста. Той я оглеждаше с небрежния поглед на собственик и това я накара да пожелае да изтръгне очите му и да ги хвърли през прозореца.

Като се извъртя ядосано, тя някак успя да премести краката си и полите на роклята поне закриха бедрата й. Подпряна на колене, успя да изтръгне едната си ръка, като изхлузи ръкавицата си. Замахна към него и успя да го удари, дългите й нокти изрязаха дълбоки кървави бразди по бузата му. Той изруга грубо и хвана ръката й, когато тя замахна втори път. Хвърли я назад, като хвана здраво двете й ръце и ги опря зад гърба й и с тялото си я приклещи към седалката.

— Малка дива котка. Това беше твоя идея. Отказваш ли се сега?

Беше й трудно да отговори, защото тежестта му я остави почти без въздух:

— Аз… никога… не съм казвала, че ще бъда ваша!

— Ако бъдем точни, да, така е. Но нощните пеперуди не винаги могат да се радват на лукса сами да избират клиентите си, или още не си усвоила този урок? Може би не си. Ти си млада и достатъчно хубава, за да можеш сама да избираш, предполагам. Но не и този път. Този път, сладка моя измамнице, аз избрах вместо теб.