Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 26

— Имате посетител, мис, един херцог! Представи се като Улвъртън и помоли да му окажете честта да го приемете в дневната на първия етаж.

— Информирай херцога, че не се чувствам добре и не желая да бъда обезпокоявана.

Сали изглеждаше ужасена:

— О, мис, сигурна ли сте? Наистина ли да му кажа, че няма да го приемете?

— Разбира се. Когато чуе това, той ще настоява да ме види. Тогава ела да ми предадеш какво е казал. Сега върви. Прави каквото ти казвам. И не бъди такава гъска. Няма да те изяде.

Последното не беше сигурно, помисли си Кайла, докато отиваше към гардероба. Извади един кашмирен шал. Той беше мек и топъл и я покриваше от главата до петите. Изглеждаше така, сякаш току-що става. Тя леко се усмихна.

Съдейки по характера му, херцогът нямаше да приеме не за отговор и затова тя търпеливо зачака Сали да се върне и да я отведе на долния етаж.

След минути се чу напористо силно почукване и тя се намръщи на глупавата нервност на Сали. Преди да даде разрешение, вратата с размах се отвори. Стъписана, Кайла видя херцога — погледът му прошари в стаята с иронично вдигнати вежди. Трепетливата светлина на лампата оскъдно осветяваше косата и лицето му и от това фигурата му добиваше зловещи очертания.

— Не изглеждате неразположена, мис Ван Влийт.

— Как се осмелявате, сър? — Тя притискаше шала към гърлото си, напълно объркана и възмутена. Сали се виждаше в дъното на коридора. Тя кършеше ръце и издаваше звуци като подгонена хрътка.

Без да затваря вратата, Улвъртън с енергична крачка се запъти към Кайла. Спря пред нея и впивайки поглед в очите й, с иронично свити устни каза:

— Не обичам да ме лъжат, мис Ван Влийт.

— Наистина? — Тя вирна брадичка. — Нито пък аз. Моля да ми обясните как така не знаете, че Едуард Ривъртън и Фостин Оберже са имали дете.

— Казах, че няма доказателство за това. И наистина няма.

— Вие отново лъжете, сър. Доказателството е пред вас.

Опасен блясък затрептя в сивите зеници, превръщайки цвета им от дим в пепел, тъмни и зловещи:

— Ако имате доказателства, моля, представете ги. Ако не, престанете с този маскарад, преди да се озовете в задънена улица.

Кайла леко се отдръпна, уж, че отива да запали отново една гаснеща свещ. Танте Селест се взираше в пламъците, без да дава признаци, че чува и вижда, явно потънала в мислите си, под влияние на изпитото бренди. Със сигурна ръка Кайла вдигна ножицата и оформи фитила, след това погледна нагоре към херцога над ореола около яркия, вече успокоен, пламък.

— Ваша светлост, простете, но заплахите ви не ми действат. Твърде елементарни са, защото аз вече се подложих на унижения, идвайки при вас да потърся признание на правата си.

— Твърде елементарни? — Улвъртън отново пристъпи към нея и тя успя да почувства топлината на могъщото му тяло, дори да долови лекия мирис на кожа и уиски — потентна смес. — Нека го кажа съвсем просто: веднага напуснете Лондон и за вас няма да има никакви последствия освен яда, че не успяхте да измъкнете пари от мен.

— А ако избера да остана? — Тя се усмихна на присвитите му очи, твърде ядосана от господарския му маниер, за да я е грижа какво прави или какво казва. — Вече имам приятели тук. — Посочи с ръка към улицата и ресните на шала й затрептяха. — Поканена съм на няколко приема. Вие, разбира се, ако решите, можете да разрушите репутацията ми.