Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 25

Седнала до огъня, тя си тананикаше френска песничка, а Селест мрачно се взираше в пламъците и отпиваше чай, в който Кайла подозираше, че има голяма доза бренди. Селест бе потънала в едно от периодичните си мрачни настроения. Подобни вечери те прекарваха в стаите си и не приемаха посетители, защото и двете не искаха да рискуват и да предизвикат неудобни въпроси.

Кайла безцелно оглеждаше предметите. Вдигна един роман и го остави, защото не й се четеше, а и не можеше да се съсредоточи. Толкова мисли гъмжаха в главата й. Спомените, надеждите, страховете й, защо изобщо бе допуснала, че може да направи нещо. Опасяваше се, че е невъзможно. Херцогинята бе толкова студена и враждебно настроена, а херцогът, Боже мой, херцогът. Нощем понякога мислеше за него — когато вече трябваше да е заспала, но сънят бягаше от очите й. Тогава се появяваше той. Очите му не бяха враждебни, както ги бе видяла за последен път, а пълни с топлота и в тях се четеше възхищение и обич. Само сън, разбира се, защото той едва ли щеше да промени мнението си и да приеме една млада жена, която за него бе авантюристка.

Тя спря до прозореца, повдигна завесата и огледа улицата, сега блеснала от дъжда. Ситните капчици очертаваха ореол около лампите. Една карета приближи. Тя видя как забави ход и спря пред сградата. Кочияш в ливрея слезе и отвори вратата. На вратата имаше герб, който се виждаше дори и в тъмнината.

Улвъртън. Той слезе от каретата небрежно елегантно. Високата му фигура трудно можеше да бъде сбъркана.

Кайла пусна завесата и се облегна с гръб към стената, внезапно обхваната от паника. Сърцето й биеше до пръсване. Тя погледна към Селест, която бе потънала в собствения си свят. О, Господи, какъв момент бе избрала нейната кръстница, за да се предаде в ръцете на миналото. „Но защо съм толкова нервна? Не е ли това, което исках? Да, разбира се. Идването му тук означава в най-добрия случай, че е взел под внимание исканията ми, а в най-лошия — че е вбесен.“

Но това не бе нейна грижа. Тя искаше само да получи правата си. Разбира се. И ако той се осмели дори само да намекне за миналото на майка й, тя ще му посочи вратата точно както той направи с нея.

О, Господи, как ли изглежда?

Кайла се втурна към огледалото. Косата й бе разпръсната от високия кок на главата й и падаше на масури около лицето. Изглеждаше бледа — тя пощипна бузите си, за да им придаде малко цвят и приглади полите на дневната рокля, с която все още беше. Тя няма да си направи труда да облече по-красива рокля, за да не си помисли, че приема визитата му за особено важна. „Не, ще види колко малко ме е грижа за неговото мнение — внезапно реши тя. — Нека знае, че за мен неговата особа няма никакво значение.“

Леко почукване на вратата я накара да откъсне поглед от огледалото. Тя погледна към Селест и видя, че тя дори не е забелязала какво става наоколо. Кайла кимна на Сали и тя влезе — хубавото й кръгло личице бе зачервено и възбудено.