Читать «Спящият крал» онлайн - страница 45

Тогава на брега се чуха силни крясъци. След секунда събралата се при влечугите кохорта се раздвижи.

Мат трескаво се огледа и забеляза липсата на един съратник. Къде ли се е запилял Зеп? Дали страхливият мерзавец е офейкал?

Пред лицето на двайсетчленния отряд не стигна дотам, че да се ядосва за изчезването на Зеп. Той и Аруула си размениха светкавичен поглед, после бързо побягнаха в посоката, от която бяха дошли. Разбира се, не стигнаха далеч, защото още след няколко метра отляво и отдясно от храстите изскочиха още гуули. Мат се спря с ругатня и здраво стисна ръката на Аруула. Бяха обкръжени. Не можеха да излязат насреща на тази сган.

Един мършояд с особено остри кучешки зъби и рубиненочервени очи излезе напред. Носеше тесен кожен колан, на който висяха торбичките от тестикулите на последната му жертва. Препаската му изглеждаше като стара гюдерия, а ноктите на краката му — като на орел. Погледът, с който дари Аруула, беше олицетворение на вероломството. Вероятно си я представяше как на лагерния огън се пече на шиш с ябълка в устата. От дясното рамо към левия му хълбок минаваше кожен ремък, на който бяха прикрепени остриетата на ножове за мятане. Държеше сабя в едната ръка, секира в другата и кама между зъбите си. Това че на всичко отгоре и силно вонеше, подсказа на Мат защо Аруула направи крачка назад.

Главатарят на гуулите изръмжа на стоящите наоколо някакъв словесен залп, сред който на Мат се стори, че е разбрал думите „убивам, пека на шиш, лапам“. Но това едва ли е възможно, не вярваше гуулът да разполага с толкова изискано словесно богатство.

Тогава главатарят посочи себе си със секирата и изръмжа: „Рамок!“ и „Мурксен!“. Мат предположи, че „Рамок“ е името му, а „мурксен“ трябваше да подскаже, че ще изядат на място него и Аруула, в случай че не хвърлят оръжията си.

Сега един добър съвет цена нямаше. Можеше ли едно зайче да има вяра на вълчата глутница, която му даваше знак, че ще го пощади, в случай че остави лъжицата и се предаде? Мат хвърли един поглед към Аруула. Видът й изглеждаше крайно решителен и сякаш казваше: „Ти се заемаш с десет души от дясната страна, аз — с десетте от лявата.“

— Вие предава се! — изръмжа Рамок, като че ли малко по-разбираемо. — Инак гуул вас удави, раздели и излапа! — Показа хищните си зъби. — Вие шпиони на крал! Оставяйте всичко, ние вас пуска отива си!

— Не вярвам на нито една твоя дума! — отвърна Мат. — Просто нямаш вид на такъв, на когото човек може да има доверие! — Опипа се за „Беретата“, но тогава се сети, че за съжаление крал Клаудиус не беше сметнал за добре да му я върне.

— Аз Рамок! — изръмжа главатарят на гуулите и размаха меча и секирата. — Моя дума истина!

Хората му зареваха от смях и това не направи кой знае какво добро впечатление нито на Аруула, нито на Мат — още повече че смехът на мършоядите звучеше като кашлица на двайсет туберкулозни пациенти зад гробищна стена.

Тогава напреднаха бавно от всички страни. Мат и Аруула вдигнаха мечовете си и заеха бойна поза гръб в гръб. Мат се питаше дали има смисъл да възпламени една от газовите гранати, които се поклащаха на колана му. Но каква щеше да е ползата му? И той би изпаднал в безсъзнание, както и гуулите.