Читать «Спящият крал» онлайн - страница 47

Пред тях стоеше гном, който приличаше на Зеп като роден брат, само дето имаше крайно плоски ходила и ушите му бяха още по-издължени. Беше с монокъл на дясното си око. В колана му бяха пъхнати чукче и длето, а в ръката си държеше дебела два сантиметра сива каменна плоча формат А4.

— Здрасти, Фанти — каза Зеп и с ръка даде знак на приятелите си да го последват.

— Здрасти, Зей — отвърна Фанти. Но когато понечиха да минат покрай него, той извика: — Момент! — Погледна Мат и Аруула. — Вашите имена?

Мат представи себе си и Аруула. След това Фанти положи плочата на пода, клекна пред нея, измъкна чукчето и длетото и вещо издълба имената им в камъка.

— Трябва да има ред най-сетне — рече той.

— Фанти е нашият регистратор.

Мат и Аруула се огледаха. Бяха колкото изумени, толкова и любопитни. Също и коридорът, през който сега минаваха, беше целият облицован в мрамор. Що се отнася до подземните помещения на Националната банка, старите швейцарски банкери наистина са живеели изискано. Отгоре на това всичко беше така излъскано, че човек можеше да седне и да се храни на пода.

Гласовете им глухо кънтяха в празния коридор, но това се промени, когато завиха надясно в едно огромно помещение.

— Ауу…

Мат спря и заразтрива очите си като заслепен. Отляво и отдясно, пред и зад тях, подобно на стелажите в библиотека бяха натрупани десетметрови камари златни кюлчета. Трябва да бяха стотици хиляди, които на светлината на факлите грееха и хвърляха отблясъци. Матю Дракс се почувства като в страната на приказките.

Когато минаха покрай две гигантски грамади, Аруула, която съвсем не умееше да цени златото, издрънча с меча си в кюлчетата, Фанти незабавно я призова към ред, заплашвайки я със „съдебно предупреждение“.

В края на планините от кюлчета, на около четирийсет метра от входа на помещението се натъкнаха на трима гноми с остри, извити нагоре обувки и сбръчкани лица. Изглежда, бяха достигнали доста напреднала възраст. Седяха на малки столове до малка дървена маса и с кожена кутия играеха на зарове. На масата и до тях бяха натрупани златни кюлчета, за които очевидно тръскаха заровете. Забелязаха пристигащите едва когато Фанти се обади с едно сдържано покашляне. Тримата стари гноми се обърнаха и ги погледнаха. Когато зърнаха Зеп, намусеността им се стопи. Най-старият захвърли на масата чашата със заровете, завъртя се на столчето си и го измери с поглед.

— Пу дяулити — рече той. — Нашият Зепчо се върна!

— Моля, чичо Гнепф — каза Зеп покорно. — Не Зепчо — Зеп! Вече съм възрастен и…

Гнепф, най-старият му чичо, изпълняващият длъжността шеф на рода Нюсли, навири нос и присви недоволно очи.

— Ами добре — рече той. — Тогава ни докладвай как успешно си изпълнил свръхважната си задача.

— Разкажи ни също и как успя да ни предупредиш за ужасното нападение на Мьоцли по-миналата нощ — допълни вторият чичо с преливащ сарказъм.

— Да, разкажи ни как ни спаси, племеннико — вметна язвително третият чичо.