Читать «Спящият крал» онлайн - страница 44

— Какво правят? — попита Аруула развълнувано.

— Да ги вземат дяулити! — каза Зеп със задъхване и посочи към лодката. — Бог да ги убий!

В синьозелената вода внезапно се показаха обсипаният с дебели нарастъци череп и очите на влечуго. Изплува при кърмата на лодката и беше достатъчно голямо, за да глътне наведнъж гуула заедна с барабана. За удивление на Мат то не нападна, а следваше лодката, която гребецът бавно придвижваше към брега. Тихото барабанене не отслабваше. Влечугото изглеждаше като хипнотизирано.

Лодката акостира на брега. Весларят скочи на сушата. Барабанчикът го последва, без да прекъсва работата си. Влечугото се приближи и спря на около три метра от брега.

Барабанчикът стъпи във водата. Малко след това влечугото отново се раздвижи. Доплува с още метър към брега. Леко барабанейки, гуулът навлезе с около метър във водата. Влечугото дотолкова се приближи до него, че дългата му муцуна докосна крайбрежната тиня, а сивосиният му гръб се показа над водата. Барабаненето звучеше като заклинание.

Мат се вцепени, когато гигантското животно изпълзя от водата и остана на брега. Беше дълго поне три метра. По гърба му стърчаха остри бодли, а в пастта му святкаха грапави зъби. Влечугото обърна муцуната си към барабанчика и той се приближи толкова плътно, че можеше да го докосне.

Мат се питаше как звярът е стигнал до това място. Може би произлиза от крокодилите или кайманите, които някой преди катастрофата е държал в терариум.

Гуулите затвориха внимателно кръга около влечугото. Хвърлиха примка около муцуната му, после около шията му. Барабанчикът заби по-диво приглушено звучащия инструмент. Сега всички присъстващи гуули — бяха около двайсетина мъже — хванаха въжетата и изтеглиха мятащия се на всички страни звяр. Покритата му с триъгълни шипове опашка свистеше във въздуха и с плясък се стоварваше на земята. Ала беше пленен. Обърна се по гръб, но гуулите го помъкнаха към една кошара, в която вече се разхождаха нагоре-надолу няколко страховити на вид гадини.

— Какво мислят да правят с тях? — попита Мат. — Ядат ли ги?

Зеп, който стоеше до него, потръпна. После повдигна рамене и отвори уста, като че ли искаше да каже нещо.

Но не стигна дотам.

Една костелива ръка се опря на рамото на Мат, а Аруула се обърна уплашено с вик.

Върхът на меча й изтрещя в кръглия щит на гуула, който я гледаше коварно зад присвитите си очи. Зад тях стояха двама примляскващи лешояди с обнажени саби, които се бяха втренчили предимно в Аруула, защото предполагаха, че в женските й закръглености вероятно се крият най-добрите шницели.

Мат използва удобния случай. Десният му крак се стрелна напред и улучи първия гуул в препаската. Започна ужасно скимтене. Улученият се преви надве като джобно ножче и се заизвива на земята. В същия момент Аруула отново се засили и мощта на удара й разцепи на две части щита на противника й. Очевидно заедно с това му беше отрязала и четири пръста, защото мършоядът стана още по-блед и с мелещи челюсти гледаше ококорено и невярващ останките от ноктестата си ръка. Цак! Следващият удар на Аруула го освободи от изненадата.