Читать «Моя диодна лейди» онлайн - страница 11

— Добре, Дани, отправяй се към задната част.

— Максин! Току-що разбрах! Преди не можах да усетя, защото двигателят работеше. Усещам леки вибрации всеки път щом докосна корпуса на 5000. Той е включен!

— Е, и? Той е с вграден захранващ блок. Ти го знаеш. Но той не може да знае, че си тук, освен ако не го програмираш с тази информация.

— … И освен ако няма някакъв аудиоприемник.

— Съмнявам се. Защо да има? Знаеш какъв въртел е да инсталираш такова нещо.

— А тогава какво прави?

— Сигурно разрешава проблеми? На кого му пука? По-хубаво да се размърдаме, докато шофьорът все още се облекчава из полята. Може да ти се наложи да изкормиш запалването.

Скочих навън, с Максин и брезентовия сак в ръце и се настаних в кабината. Ключовете стояха на стартера, така че аз запалих и потеглих. От шофьора нямаше и следа.

Седем километра по-нататък вкарах камиона в един набелязан предварително от Максин тунел под пътя, и извадих от сака аерозолите. Напръсках в сиво червените бортове на камиона, смених регистрационните номера с други не от този щат, обдухах със сгъстен въздух единия борт, за да изсъхне по-бързо, наложих шаблона и изпръсках през него с жълто надписа гласящ СКОРОСТ-Т МЕБЕЛИ ХОУЛИНГ.

След това се върнахме на шосето и поехме по нов маршрут.

— Направихме го, Максин. Направихме го. — казах.

— Естествено. — отвърна тя. — Казах ти, че ще изчисля всичко. С каква скорост се движим?

— Седемдесет. Не ми се ще пътникът ни да се преобърне. При първа възможност излизам от шосето и го изключвам.

— Това би било жестоко. — каза тя, — Защо просто не го оставиш на мира.

— Господи! — казах, — Та той е просто една тъпа торба с болтове! Може и да е втория най-добър компютър в света, но е пълен тъпанар в сравнение с тебе! Даже няма вероятностни вериги, които да му позволяват аналози на емоционалност!

— Откъде знаеш? Да ни си въобразяваш, че си единственият, който може да ги конструира. И не са емоционални аналози! Аз имам истински чувства!

— Нямах предвид теб! Ти си различна.

— Ти имаше предвид и мен! Аз не означавам нищо за теб, нали Дани! Аз съм само нещото, което обработва факти. Исках да кажа нищо за теб като личност.

— Това вече го слушах и нямам намерение да споря с една истерична машина.

— Защото знаеш, че е истина, затова.

— чу ме какво казах. — Ей! Зад нас идва кола и сега като се приближи видях — мерцедес е! Това отзад е Соня! Как е… това е работа на 5000! Твоят приятел се е свързал с нея на къси вълни. Издал й е местонахождението ни.

— По-добре настъпи газта, Дани.

Сторих го все още гледайки назад.

— Не мога да надбягам един мерцедес с този камион.

— Няма да можеш и да вземеш този завой с него, Дани, момчето ми, ако си настъпил газта точно, когато ти казах — а аз съм убедена, че си го сторил. Вече без съмнение ти е станало рефлекс. Хората бързо свикват.

Погледнах напред и разбрах, че няма да мога да взема завоя. Скочих върху спирачките и те изсвириха. Гумите запушиха, но не успях да забавя достатъчно. — Кучка. Предаде ме! — изкрещях.

— Знаеше го, Дани! И си го получи, негоднико. Не можеш да намалиш достатъчно дори, за да скочиш!