Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 3

Когато се върна при масата откри, че пешката пред белия цар е преместена на К4. Веждите му отскочиха. Той извърна глава, огледа бара, срещайки в зловещото огледало единствено собствения си озадачен поглед. Надникна под масата. Отпи глътка бира и седна.

Пресегна се и придвижи своята пешка на К4. След секунда видя как белият кон се издига бавно във въздуха, понася се напред и спира на КВ3. Преди да премести собствения си кон на позиция КВ3, мъжът се вгледа за известно време в празнотата от отсрещната страна на масата.

Белият кон се раздвижи и взе пешката му. Той пренебрегна абсурдността ситуация и премести пешката си на Q3. Когато белият кон се върна на КВ3, той вече беше забравил липсата на осезаем противник. Спря за малко, за да отпие, но секунди след като я беше оставил на масата, бирата се надигна, мина над дъската и се наклони. Последва гъргорене. Кутията падна на пода, подскочи и издрънча на празно.

— Извинявай, — мъжът стана и отиде до раницата — Ако смятах, че си нещо, което харесва бира, щях да ти предложа.

Той отвори още две кутии и се върна, оставяйки едната в отсрещния край на масата, а другата до дясната си ръка.

— Благодаря. — чу мек и изящен глас, идващ от отсрещната страна.

Кутията се надигна, наклони се леко и отново се върна на масата.

— Казвам се Мартин — каза мъжът.

— Наричай ме Тлингел — отвърна другият — Мислех, че видът ви е на изчезване. Доволен съм, че сте оцелели, за да можем да изиграем тази партия.

— Хм. Още сме навсякъде, поне доколкото видях последния път, а това беше преди няколко дена.

— Няма значение. Ще се погрижа за това по-късно. Подведох се от вида на това място. — отвърна Тлингел.

— О, това е безлюден град на призраци. Нося си необходимото в раницата.

— Няма значение. Близо съм до повратен момент от съществуването ви като вид. Усещам го.

— Боя се, че не те разбирам.

— Никак не съм сигурен, че би искал да разбереш. Да считам ли, че възнамеряваш да вземеш пешката?

— Може. Ще я взема. За какво говориш?

Бирената кутия се надигна. Невидимото единство отпи поредната глътка.

— Ами… Ще го кажа по-просто, вашите … приемници… са загрижени. Мястото ви в схемата е доста важно. Аз съм този, който има достатъчно мощ, затова дойдох да проверя как стоят нещата.

— Приемници ли? Не разбирам.

— Напоследък виждал ли си грифони?

Мартин се подсмихна.

— Дочух това-онова — каза — Видях някакви снимки на онзи дето уж са го застреляли в Скалистите планини. Фалшификати, естествено.

— Естествено, че ще приличат на фалшификати. Винаги става така с митичните същества.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че е бил истински?

— Разбира се. Светът ви е в лошо състояние. След като наскоро умря последната мечка гризли се отвори място за грифоните — точно както смъртта на последния епиорнис доведе йети, птицата додо — чудовището от Лох Нес, прелетният гълъб — снежния човек от Северна Америка, синият кит — морския кракен, американският орел — василиска…

— Не си убедителен.

— Пийни още една.

Мартин посегна към бирата си, ръката му спря и той се втренчи.