Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 2

Изчезваше. Връщаше се. И пак.

Сила? Да. Нужна е значителна сила на естеството, за да се появяваш преди или след нечие време. Или и двете едновременно.

Пропадайки и възниквайки, то напредваше, придвижваше се през топлия следобед, а вятърът заличаваше следите му. В случаите, когато оставаха следи.

Причина. Винаги трябва да има причина. Или причини.

То знаеше защо е тук. — но не и защо е тук, точно на това място.

Приближавайки отчаяно самотната линия на старата улица, очакваше да разбере много скоро. То, разбира се, знаеше че причината може да се прояви предварително или впоследствие. Въпреки всичко, силата на съществуващото привличане бе толкова голяма, че трябваше да е стигнало до нещо.

Сградите бяха изхабени и западнали, някои от тях съборени, а всички бяха оголени, прашни и празни. Из цветните алеи стърчаха бурени. Птици виеха гнезда по стълбовете. Навсякъде имаше следи и отпадъци от диви същества. Той ги познаваше, както биха го разпознали и те, в случай че се срещнеха лице в лице.

Застина на място, защото някъде отпред и отляво се чу слаб необичаен звук. В същия момент отново навлезе в действителността и разля контурите си, които бързо се разтвориха подобно на дъга в адски пек, но изчистеното му присъствие остана отвъд измерението.

Невидимо, но съществуващо и силно, то се раздвижи отново. Ключ. Намек. Накъде напред. Непохватен намек. Там под избелелия надпис Б А Р на обрулената табела. Зад летящите врати (Едната от тях провиснала.)

Пауза и преценка.

Отдясно прашен барплот. Зад него напукано огледало. Празни бутилки. Месингов кант, почернял и патиниран. Вляво и отзад маси. В различни стадии на поправка.

В най-приличната част на това място е седнал мъж. С гръб към вратата. Джинси Леви’с. Туристически обувки. Избеляла синя риза. Зелена раница, подпряна на стената от лявата му страна.

На масата пред него се вижда избелелият контур на издраскана, лекьосана, почти разпаднала се шахматна дъска.

чекмеджето, откъдето е извадил шаха стои полуотворено.

Решаването на някой шахматен етюд или преиграването на най-добрата партия в живота му бяха толкова нужни на мъжа, колкото и дишането, движението на кръвта и поддържането на относително стабилна телесна температура

То се приближи и вероятно след него в праха останаха пресни следи, но никой не ги забеляза.

То също играеше шах.

То погледа, докато мъжът разиграваше партията на живота си, състояла се на световните финали преди седем години. След нея беше прегорял — удивен, че е стигнал дори дотам — защото никога не се справяше добре под напрежение. Винаги се бе гордял с точно тази своя партия, и я изживяваше отново и отново, както всяко живо същество изживява отново и отново определени повратни моменти в живота си. Тогава се бе почувствал на върха за около двадесет минути. Бе сиял, чист и непоклатим. Бе се чувствал най-добрия.

То зае мястото зад шахматната дъска срещу мъжа и я разгледа. Мъжът довърши партията с усмивка. След това нареди отново фигурите, стана и донесе кутия бира от раницата си. Отвори я.