Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 7

— Но ако устройството наистина е разполагало с мозък — бил той компютърен или свръхчовешки — то по-скоро ще спада към групата на роботите, отколкото на телефактора, нали?

— Да и не и може би — отвърнах аз. — Тук, на Земята, го управлявали като телефакторен механизъм — на океанското дъно, в пустинята, в планинска местност — в процеса на подготовката. Мисля, че спокойно можем да наречем този ранен период чиракуване — или детска градина, ако щеш. Май второто е по-подходящо. Учили го как да изследва непригодна за обитаване среда и да изпраща пълноценна информация. След като овладял всички методи, можели съвсем спокойно да го изстрелят нагоре и да чакат резултата — без да го включват в контролна верига.

— Поне на този етап не бил ли вече робот?

— Роботът, както казах, е машина, която извършва определени действия съобразно заложената в него програма с инструкции. А Палача бил готов сам да взема решения. Разбираш ли, когато се създава нещо толкова близко по сложност и функция до човешкия мозък, необходимо е да се допусне възможността за неизбежна непредсказуемост на поведението му. Това вече не е някоя машина, изпълняваща стриктно своята програма. Твърде висока била степента на сложност. Сигурно затова накрая се повредил.

Дон се подсмихна загадъчно.

— Неизбежната свобода на волята?

— Не точно. Както ти казах, учените хвърлили твърде много яйца в една кошница. Всеки, който разполагал с нещо подходящо, бил канен с разтворени обятия да го включи в проекта — докато парите се стичали като реки. Така например, психофизиците имали някакво изобретение, което много искали да изпробват и веднага получили зелена улица. На пръв поглед Палача бил средство за комуникация. В действителност повечето от учените се питали дали не притежава свой разум.

— И така ли било?

— Изглежда че да, с известни ограничения. Най-съществената промяна в неизбежната контролна верига била възможността на новия механизъм да предизвиква огнища на слабо възбуждение в мозъка на своя оператор. Машината получавала и усилвала моделите на електрическа активност, които се зараждали в „мозъка“ на Палача — а след това ги предавала посредством един доста сложен модулатор, превръщайки ги във възбудни полета в главата на оператора. Тук вече напускаме моята област и навлизаме в полето на Уебър и Фечнър, но сигурно знаеш, че невронът притежава праг на възбудимостта, отвъд който предава импулса, а под който го задържа. В кората на главния мозък са натъпкани приблизително четиридесет хиляди неврони на квадратен сантиметър и по такъв начин, че всеки от тях притежава поне няколкостотин синаптични връзки с останалите наоколо. Във всеки определен момент някои от тях могат да са под нивото на праговата си възбудимост, докато други да са в състоянието, което сър Джон Екълс някога определил като „критично равновесие“ — готови да изстрелят импулс. Достатъчно е само един от тях да премине над прага и ще повлече със себе си от няколкостотин до няколко хиляди неврони в рамките на двадесет милисекунди. Целта на импулсното поле била да предизвика подобно въздействие в мозъка на оператора — в относително занижени мащаби — за да му позволи да възприеме с максимална точност онова, което става в ума на Палача. И обратното. Палача също трябвало да разполага с подобен механизъм. Смятали, че това ще спомогне за неговото по-бързо очовечаване — един вид, ще му позволи да изпита чувства като лоялност и прочие.