Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 5

В случая с Венера, доколкото си спомням, операторът се е намирал в орбита около планетата и е носел екзоскелет, с чиято помощ е контролирал движенията на тялото, краката, ръцете и пръстите на устройството долу на повърхността и е получавал сведения за обкръжаващата го реалност с помощта на въздушно-реактивни трансдюсери. Носел е и шлем, свързан директно с монтираната в телефакторния механизъм камера — разположена вероятно в купола — която е предавала изображение на обстановката долу. С помощта на слушалки е получавал звукови сигнали. Наскоро след първите полети четох книга, написана от самия оператор. Та той признава, че в продължителни периоди от време забравял напълно къде се намира, забравял дори, че е командният фактор на тази взаимосвързана система и действително се е чувствал така, сякаш крачи из онази пъклена местност. Тогава бях още юноша и всичко това ми направи такова огромно впечатление, че мечтаех да си построя свое собствено устройство и да го направлявам, докато шляпа из локвите и се сражава с разни микроорганизми.

— Защо?

— Защото на Венера няма дракони. Както и да е, важното е, че тези телеферакторни устройства се отличават съществено от роботите.

— Все още схващам какво ми казваш — рече той. — Кажи сега за разликата между първото поколение телефактори и следващите.

Изгълтах остатъка от кафето.

— Нещата били доста по-сложни, когато на дневен ред дошло изследването на външните планети — продължих. — Отначало там не сме разполагали с възможност да изпращаме оператори в орбита. Нерешени икономически и технически проблеми. Главно икономически. Както и да е, устройствата се приземявали на изследваните светове, а операторите си оставали у дома. Това създавало значителни паузи в контролната верига. Доста време изтичало, докато се получи сигнал за обстановката, а след това още толкова, докато телефакторът приеме взетото на Земята решение. Първоначално прилагали доста опростената система „спри-тръгни“, но на втория етап в играта най-сетне влезли компютрите, като ги включвали вътре в контролната верига. За целта били разработени програми за моделиране и оценка на обкръжаващите фактори на средата, които след това се вземали пред вид по време на цикъла „спри-тръгни“. Въз основа на всичко това компютрите се използвали за да разработват краткосрочни поведенчески реакции. При следващия етап от усъвършенстването им те вече били в състояние да извършват „прогностичен контрол“ и да реализират собствени „спри-тръгни“ цикли. Всичко това все още изисквало човешки надзор, но само при възникването на непредвидени обстоятелства. Така че изследването на външните планети не може да бъде определено нито като автоматизирано, нито като управляемо — също така не било и кой знае колко ползотворно.

— Добре — въздъхна той и запали цигара. — А следващата стъпка?

— Следващата стъпка, противно на очакванията ти, съвсем не беше нов стадий в усъвършенстването на телефакторните прибори. Промяната бе в сферата на икономиката. Развързването на кесиите ни позволи най-сетне да изпратим там и хора. Където можехме, спускахме ги долу, другаде — където това бе невъзможно — използвахме телефактори и оператори на орбита. Също като добрите стари дни. Проблемът със забавената връзка отпадна, защото операторите отново се намираха в непосредствена близост. Ако нещо не ти е ясно, припомни си началото на лекцията. Доколкото ми е известно, така се работи и в наши дни, при това с доста добри резултати.