Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 21

— Не зная как да го обясня… — промърмори той и изведнъж ужасно ми заприлича на онзи, предишния Дейв Фентрис. — По една или друга причина съм склонен да вярвам, че Палача възнамерява да премахне своите бивши оператори. Може би наистина такова е Божието решение. Нищо не може да се направи. Рано или късно той ще успее. Каквато и да е истината, аз не желая да ме поставят под чужда опека. Ако в нещо съм сбъркал, аз съм този, който трябва да вади въглените от огъня. Затова ще спра Палача собственолично — от тук — преди някой друг да пострада.

— Как?

Той кимна към лъщящия шлем.

— С това.

— Как? — повторих аз.

— Телефакторната верига на Палача все още функционира в пълна изправност. Няма как иначе, тя е неразделна част от него. Не би могъл да я прекъсне без да изключи собственото си съзнание. Достатъчно е да наближи на половин миля от тук и веригата ще се включи. Шлемът ще започне да издава тих бръмчащ звук, а индикаторната лампичка върху лицевата му страна ще премигва. Тогава аз ще го поставя и ще поема управлението на Палача. Ще го доведа тук и ще изключа мозъка му.

— И как по-точно ще го изключите?

Той посочи чертежите, които разглеждаше, когато влязох.

— Ето тук. Първо се откопчава гръдната пластина. Под нея има четири блокови елементи, които трябва да се разкачат. Тук, тук, тук и тук.

Той вдигна поглед.

— Ще трябва обаче да го извършите в строго определена последователност — рекох аз, — инак могат да се загреят прекомерно. Първо този, сетне тези два. Накрая и този.

Сивите му очи не се отделяха от моите.

— Мислех, че специалността ви е нефтохимия и морска биология.

— Никога не съм се придържал фанатично към някоя определена област — заоправдавах се аз. — Интересувам се от всички страни на науката и техниката и подразбирам от немалко нещица. Преди да намина към вас се порових из библиотеката.

— Тъй значи.

— Защо не поискате съдействие от космическата агенция? — реших да сменя темата аз. — Сигурен съм, че главният телефакторен пулт притежава достатъчно мощност и обхват за да…

— Разглобиха го още преди години. В началото останах с впечатлението, че сте на държавна служба.

Поклатих глава.

— Съжалявам, ако съм ви подвел, станало е неволно. Имам договор с една частна изследователска агенция.

— Хъм. Това ще е само Джеси. Всъщност, едва ли има значение. Кажете му, че аз ще се погрижа за всичко — по един, или друг начин.

— Представете си, че грешите за свръхестествената причина — подхвърлих аз — и сте прав за другата. Че се е върнал тук със съвсем конкретна цел — онази, за която споменахте почти мимоходом. Само дето вие не сте следващият от списъка. Щом сте толкова чувствителен на теми като вина и грях, какво ще си помислите, когато някой от останалите пострада, а вие не сте предприел нищо, за да го спасите? Няма ли по такъв начин да бъдете отговорен за смъртта му?