Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 20

— Аха, вярно, едно е — казват — че човекът бил създаден по образ и подобие на Създателя и съвсем друго, дето трябвало да свикне с тази мисъл. Май от това произлизаше заключението, че приликата между единия и другия в края на краищата вредяла на Божествения идеал.

— Точно това. Човекът не може да създава. Той е в състояние само да променя вида на онова, което вече съществува. Само Бог има право да твори.

— Тогава не виждам защо трябва да се безпокоите.

Той смръщи вежди.

— Не е така. Грешката ни беше, че го знаехме и въпреки това не се отказахме своевременно.

— Наистина ли мислехте така докато работихте върху проекта? Или тази идея ви хрумна по-късно?

Той продължаваше да се мръщи.

— Вече не съм съвсем сигурен.

— Щом е тъй, няма да е зле, ако някое милостиво Божество бъде така любезно да ви дари с ползата от съмнението.

Той ми отвърна с мрачна усмивка.

— Не е лошо, Джон Дони. Имам чувството обаче, че Всемогъщият вече е отсъдил и че съвсем скоро ще се простим с четири заблудени души — за нищо.

— Значи виждате в Палача нещо като ангел-отмъстител?

— Понякога. В известен смисъл. Виждам го като някой, дошъл да се разплати за дълговете.

— Хубаво, да погледнем на въпроса от друга страна. Представете си, че Палача разполага с необходимите инструменти и материали и е успял да конструира още един механизъм по свой образ и подобие. Тогава, ще го сметнете ли за виновен за същото, което ви безпокоеше?

Той поклати глава.

— Не виждам смисъл да си играем на думички, Дони. Освен това, не е изключено да греша в първоначалните си предположения. Искам да кажа, че може зад сцената да действат и други сили.

— Като например?

— Нали ви казах, че ще ви уведомя, когато наближим границата. Ето, че го сторихме.

— Хубаво де — въздъхнах аз. — Макар никак да не обичам задънените улици. А и хората, за които работя, имат чистосърдечното желание да ви окажат закрила. Те искат да спрат Палача. Надявах се, че ще ми разкриете малко повече — ако не заради вас, то поне заради другите. Те може и да не споделят философските ви възгледи, още повече сам признахте, че не е изключено да се заблуждавате. Между другото, теолозите от край време са смятали отчаянието и песимизма за грях.

Той се облегна назад и почеса замислено върха на носа си, както нерядко го правеше във времето, когато го познавах по-отблизо.

— С какво всъщност се занимавате? — попита ме не след дълго.

— Аз ли? Нали ви казах, че популяризирам науката. Ще пиша доклад за Палача, по поръчка на хората, които искат да ви пазят. Колкото е по-добър докладът ми, толкова повече шансове имат да успеят.

Той продължи да ме разглежда замислено.

— Трябва да призная, че съм чел немалко статии по тези въпроси. Но името ви не ми се струва познато.

— Защото моята главна специалност е нефтохимия и морска биология — отвърнах.

— Аха. Странно, защо са избрали точно вас, не мислите ли?

— Не зная. Сигурно защото бях под ръка, когато шефът се нуждаеше от някой за тази работа. Освен това знае, че ме бива.

Той премести поглед към дъното на стаята, където зад струпаните на една маса кашони, беше поставен компютър. Положението взе да става напечено. Реши ли да провери легендата ми и видният популяризатор на науката Джон Дони щеше да се разпадне на прах. Странно, че едва сега бе започнал да проявява подозрителност — след като почти бе готов да изповяда греховете си. Сигурно и на него му бе минала тази мисъл, защото отмести поглед от компютъра.