Читать «Пробуждането на Румоко» онлайн - страница 14
Роджър Зелазни
— И какво ще може да си купя без кредитна карта?
— Мисля, че ще имаш пари в брой.
— Но всичките ми пари са в банката.
Той се обърна към мен и ме запита с насмешка:
— Наистина ли?
— Е… не всичките — признах си аз.
— Е, и тогава?
Докато той палеше лулата си, мълчаливо разглеждах през облаците дим неговите бакенбарди. Интересно ми беше, на сериозно ли го предлага? Или просто ми се надсмива?
Сякаш в отговор на моите мисли той стана, отиде при бюрото си и издърпа някакво чекмедже. Порови се в него и се върна при мен с пачка перфокарти с размери на тесте карти за покер.
— Твоите са. — Той ги хвърли на масата. — Следващата седмица всичките те трябва да влязат в системата. — Пусна кълбо дим и седна в креслото. — Вземи ги и ги постави под възглавницата си. Поспи на тях и реши как да постъпиш.
— Не ви разбирам.
— Давам ти ги.
— А ако ги скъсам? Как ще постъпите?
— Никак.
— И защо?
— Защото ми е все едно.
— Не е истина. Вие сте ми началник. „Системата“ е ваша рожба.
Той повдигна раменете.
— А вие самият вярвате ли, че „системата“ е чак толкова необходима?
Той наведе очи, глътна отново дълбоко дим и едва тогава отговори:
— Сега вече не съм така сигурен, както преди.
— Щом ме съветвате, аз ще се изтрия от обществото.
— Това си е твоя лична работа.
Известно време размишлявах.
— Дайте ми картите.
Той ги премести към мен. Напъхах ги във вътрешния джоб на сакото си.
— Как ще постъпиш?
— Както ми предложихте. Ще ги пъхна под възглавницата си и ще спя на тях.
— Ако не се решиш, погрижи се във вторник да бъдат отново при мен.
— Естествено.
Той ми се усмихна на сбогуване.
Занесох перфокартите в къщи, но не легнах да спя. Така и не можех да заспя. Какъв ти там сън — аз мислех! Цяла вечност — е, поне цяла нощ, мислех, разхождах се из стаята и палих цигара след цигара. Шега ли е това, да живееш вън от „системата“? Възможно ли бе въобще да се съществува, ако фактът, че съществуваш никъде не е регистриран?
Около четири сутринта стигнах до извода, че въпросът може да се зададе иначе: как „системата“ ще узнае, дали съм направил едно или друго нещо?
Едва тогава седнах на масата и грижливо разработих разни планове. На сутринта разкъсах на парчета перфокартите, изгорих ги и грижливо разрових пепелта.
* * *
— Седни! — заповяда по-високият и ми посочи стола.
Послушах го и седнах. Заобиколиха ме и застанаха зад гърба ми. Затаих дъх и се опитах да се отпусна. Мина повече от минута, преди:
— Разкажи ни всичко.
— Постъпих тук чрез помощта на едно бюро по труда — започнах аз. — Работата ми се понрави. Захванах се с нея и тогава ви срещнах вас. Това е всичко.
— До нас дойдоха слухове, ние сме склонни да им вярваме, че правителството, изхождайки от съображения за безопасност, понякога създава в Централата фиктивна личност. После под това прикритие започва да действа агент. Да се правят справки за него е направо безсмислено — в „досието“ ме е предвидено всичко.
Премълчах си.
— Възможно ли е такова нещо?
— Да — отговорих му аз. — Такива слухове наистина се разпространяват. А как е всъщност не знам.
— Ти не си ми такъв агент?