Читать «Крал Артур» онлайн - страница 115

— Аз ще тръгна по левия път! — извикал Мелиас, който нямал търпение да докаже какъв достоен рицар е, и потеглил, преди Галахад да го възпре. Навлязъл навътре в леса и не след дълго намерил разкошна празна шатра, където на един великолепен трон била окачена златна корона, а трапезата била отрупана с ястия. Мелиас слязъл от коня и се нахранил, след което взел короната и се канел да си тръгва, когато изневиделица се появил някакъв рицар и му викнал:

— Остави това златно кръжило, защото не е твое, и се защищавай!

— Боже, помогни на младия рицар! — помолил се Мелиас, след което вдигнал копието си и се понесъл към непознатия. Другият рицар обаче го съборил от коня, грабнал короната и препуснал нататък, като оставил Мелиас полумъртъв, с дълбока рана в тялото.

Галахад поел по другия път, който обаче просто лъкатушел през леса и се сливал с онзи, по който тръгнал Мелиас. Рицарят стигнал до откритото място пред шатрата тъкмо когато непознатият вече съборил от коня Мелиас и си тръгвал.

— Върни се, страхливецо! — извикал Галахад, при което рицарят обърнал коня си и ожесточено започнал да се бие с Галахад. Галахад обаче го ударил така умело, че го повалил на земята, ала от силния удар копието му се натрошило на парчета.

— Добре се биеш — казал непознатият рицар, като бавно се изправил на крака. — Затова се признавам за победен. Не се безпокой за младежа, когото аз победих, защото ще се погрижа за него и ще го излекувам от раната. Аз съм отшелник, макар сега да съм с доспехи и да разбирам от военно изкуство. Мелиас преживя това поражение, защото високомерно избра пътя отляво и прояви алчност, като взе златната корона, която не му беше нужна. Ала ти, благородни Галахад, трябва да продължиш напред.

Тогава Галахад коленичил, за да получи благословия от непознатия отшелник, след което потеглил на път. Дни наред препускал през гори и градове, през ливади и мочурища и преживял повече приключения, отколкото можем да си позволим да разкажем тук, докато един ден към него се втурнала някаква девойка на кон и извикала:

— Сър Галахад! Бързо ела с мене! Съвсем наблизо е спрял Омагьосаният кораб, на който трябва да се качиш! Там вече се намират моят брат Персивал и силният рицар Борс де Ганис. Очакват само тебе, за да отплава корабът. Търсенето ти наближава своя край, защото вие, тримата рицари, ще отидете заедно в замъка, където се намира Свещеният Граал!

— Води ме, красива девойко! — казал Галахад й те потеглили по стръмни пътеки сред скалите, докато стигнали до тайния залив, където чакал Омагьосаният кораб.

3.

ПОДВИЗИТЕ НА СЪР ПЕРСИВАЛ

Когато Персивал напуснал Камелот, за да търси Свещения Граал, той пътувал седмици наред, без да преживее някакво необикновено премеждие. Един ден внезапно се срещнал с Галахад и без да се познаят, двамата се сражавали, докато Галахад не го съборил от коня и не си заминал.

— Трябва да намеря този рицар, който носи бял щит с червен кръст отгоре — помислил си Персивал, докато ставал на крака и отново се качвал на коня. — До днес не ме е побеждавал нито един рицар на света освен Ланселот, а съм сигурен, че това не беше той!