Читать «Крал Артур» онлайн - страница 113

Когато останалите рицари на Кръглата маса чули думите на Гавейн, почти всички станали на крака и повторили клетвата му.

— Горко ми, скъпи племеннико — въздъхнал крал Артур. — С тази клетва ти направо ме убиваш, като ми отнемаш най-достойния цвят на рицарството, който се е събирал в някое земно кралство. Защото съм сигурен, че тръгнете ли си оттук, никога вече няма да седнем всички до един около Кръглата маса, тъй като много от вас ще загинат в това изпитание. А при тази мисъл сърцето ми се изпълва с голяма тъга, понеже обичам всички вас не по-малко от собствения си живот. Нещо повече… Добре зная, че в бъдеще ще залезе славата на Логрия и че наближава мигът на последната битка, за която ме предупреди Мерлин!

На сутринта всички рицари, които се били зарекли да вземат участие в този поход, се срещнали в катедралата и отново положили клетва да бъдат верни на рицарската си чест. След това по двама, по трима потеглили от Камелот — едни наляво, едни надясно, — за да търсят Свещения Граал.

2.

ПЪРВИЯТ ПОДВИГ НА СЪР ГАЛАХАД

Пътувал Галахад през хълмове и долини, през лесове и равнини, без да срещне някакво изпитание, докато на четвъртия ден вечерта стигнал до едно голямо абатство. Монасите любезно го посрещнали, свалили доспехите му и го завели в стаята за гости. Там заварил двама рицари от Кръглата маса, които вече вечеряли — крал Багдемагус и сър Ивейн.

— Какво ви е довело насам? — попитал Галахад, след като ги поздравил.

— Научихме, сър, че в това абатство се пази един чуден щит — обяснили те. — Но всеки, който го сложи на ръката си, до три дни бива сполетяван от беда. Също така се говори обаче, че човекът, който е определен да носи този щит, ще извърши подвига на Свещения Граал.

— А утре — добавил крал Багдемагус — аз ще взема този щит, ще си опитам късмета. Затова ще ви моля да останете в абатството три дни, та ако излезе, че щитът не е предназначен за мене, да бъде върнат тук, преди да изтече това време. Струва ми се, че ако не аз, то поне Галахад ще успее.

— Със сигурност ще почакам — отговорил Галахад, — защото наистина имам нужда от щит.

На следващата сутрин тримата заедно отишли на литургия, а после крал Багдемагус разпитал игумена за щита.

— Предназначен е за най-достойния рицар и за никой друг — казал игуменът, — затова не ви съветвам да се докосвате до него.

При все това той ги завел зад олтара и им показал щита, който бил така излъскан, че целият изглеждал бял като сняг, само в средата му имало нарисуван червен кръст.

— Добре зная, че не съм най-достойният измежду рицарите — казал крал Багдемагус, — ала все пак ще се опитам да го нося!

И с тези думи той сложил щита на ръката си, метнал се на коня и се изгубил в гората, следван малко по-назад от оръженосеца си. След като изминали не повече от две мили, стигнали до красива обширна долина с каменна отшелническа обител, построена от едната й страна. Крал Багдемагус току-що се бил показал иззад прикритието на дърветата, когато откъм далечния край на гората се появил непознат рицар в бляскави бели доспехи, с готово за бой копие. Тогава и Багдемагус вдигнал копието си и двамата се сблъскали като вихрушка. Колкото и точно да се мерил Багдемагус, копието му сякаш нищо не улучвало, ала копието на Белия рицар го засегнало в рамото — там, където не бил прикрит от щита — и Багдемагус паднал в несвяст на земята.