Читать «Крал Артур» онлайн - страница 114

— Този човек много е сбъркал, като е взел щита — казал Белия рицар на оръженосеца на Багдемагус. — Въпреки това внимателно го вдигни и го върни там, откъдето сте дошли. Вземи и щита, защото той принадлежи на Галахад, достойния рицар, и на никого другиго.

— Рицарю — обадил се оръженосецът, — как се казваш, за да съобщя на сър Галахад?

— Името ми не е от значение — отговорил Белия рицар. — Нито ти, нито някой друг простосмъртен трябва да го знае.

Тогава оръженосецът метнал тялото на крал Багдемагус на коня, закачил щита за лъка на седлото и бавно го повел към абатството, където сложили ранения на легло и дълго се грижили за него, докато оздравял.

— Сър — казал оръженосецът на Галахад, — Белия рицар, който надви крал Багдемагус, ти изпрати поздрав и ме помоли да ти предам, че щитът принадлежи единствено на тебе и че когато го носиш, ще преживееш много изпитания.

— Благодаря на добрата съдба, че този щит дойде при мене! — извикал Галахад и като взел щита, препуснал към гората.

Не след дълго стигнал до поляната край каменната обител, където изневиделица и него пресрещнал Белия рицар — появил се от гората като слънчев лъч, който забелязваме едва в мига, когато проблесне.

— Помози бог, рицарю! — поздравил го Галахад. — Разкажи ми, моля те, за чудодейния щит, който нося!

— Дълго стоя щитът в онова абатство — казал непознатият — в очакване да дойде за него един свят логрийски рицар. Този рицар си ти. Преди повече от четиристотин години щитът е бил направен в град Сарас, в светите земи. А сега върви, Галахад! Ти си истински рицар и делото ти ще се увенчае с успех.

Като казал тези думи, Белия рицар побързал да си тръгне и още преди да стигне до гората, изчезнал от погледа, както изчезва слънчевият лъч, когато облак закрие небесното светило.

Галахад стоял, обзет от почуда, и тъкмо в този миг оръженосецът, който го придружавал от абатството и чул думите на Белия рицар, дошъл и коленичил в краката му, като извикал:

— Изпълни едно мое желание, благородни Галахад! Посвети ме в рицарство и ми позволи да търся Свещения Граал заедно с тебе!

— Любезни сър — отвърнал му Галахад. — тъй като принадлежиш към кралски род, гледай винаги да служиш за пример на останалите рицари защото трябва да бъдеш огледало на всички добродетели. Затова незабавно ще те направя рицар и ти ще ме придружаваш, докато някое премеждие не ни раздели.

А Галахад потеглил на път заедно с Мелиас, но не след дълго те се разделили, защото срещнали един поклонник, който им казал:

— Рицари, сега трябва да изберете накъде да тръгнете. Този, който тръгне надясно, лесно ще стигне до края на своето странствуване, но не поради собствената си храброст. Този обаче, който препусне вляво, ще трябва сам да си пробива път, като проявява сила и смелост.