Читать «Крал Артур» онлайн - страница 112

— Тук съм, прекрасна девойко!

Тогава тя горчиво се разплакала и казала:

— О, сър Ланселот, ти не подозираш каква голяма промяна е станала с тебе днес!

— Какво значат думите ти, девойко? — учудил се той.

— Сър, говоря истината — продължавала жално да плаче девойката. — Днес сутринта ти беше най-големият рицар на света. Ала в кралство Логрия вече се появи по-славен рицар от тебе. Той изтегли меча от камъка, както бе предсказал Мерлин.

— Винаги съм знаел, че не съм най-достойният — отвърнал Ланселот.

— И все пак ти си най-достойният измежду простосмъртните! — извикала девойката. — Ала сега тук има по-достоен от тебе. Ах, кралю — обърнала се тя към Артур, — не е имало крал в Британия, който да се е радвал на по-голяма слава от славата, която ще получиш днес! А ти, Ланселот, плачи! Плачи за това, което си изгубил!

Като извикала тези думи, девойката си тръгнала и изчезнала в сгъстяващия се мрак.

Притихнали, рицарите се прибрали в голямата зала и насядали около Кръглата маса. Тогава крал Артур се огледал, видял, че всички места са заети, и си спомнил какво му бил казал магьосникът Мерлин.

— Я гледайте, та около тази маса се е събрала най-достойната дружина, която би могла да съществува! — възкликнал крал Артур. Това е най-върховният час за святото ни кралство Логрия, часът на неговата слава!

Още не бил изрекъл тези думи, когато задухал силен вятър и замъкът се разтърсил от мощен гръм, после изведнъж един слънчев лъч си пробил път през мрачината и прекосил залата от край до край. Бил седем пъти по-ярък от слънчевите лъчи и в най-ведрото лято и всички се усетили осенени от благодат. Рицарите се спогледали и на всички се сторило, че изглеждат по-красиви от преди. Така седели, слисани и онемели, около Кръглата маса.

В залата се появил Свещеният Граал, покрит с кърпа от златоткан брокат. Бил изпълнен с толкова великолепна светлина, че никой не можел да гледа право в него. Не видели и кой го носел, защото бокалът сякаш се плъзгал по слънчевия лъч и изпълвал сърцата с радост и утеха. После Граалът изведнъж изчезнал — никой не разбрал как, ала слънчевият лъч също помръкнал и рицарите стояли безмълвни, с чувство на безмерно успокоение. Само Мордред скрил лице в ръцете си и горещи сълзи на срам потекли между пръстите му.

След малко крал Артур казал приглушено:

— Трябва да сме благодарни, че получихме благословия днес, на Петдесетница, на този тържествен празник.

— Няма съмнение, че ние сме най-благословените сред простосмъртните — казал Гавейн, — защото от днешния ден си пролича, че ни очакват още по-славни дела. Макар че Свещеният Граал се появи сред нас, той все пак беше забулен, за да не го виждаме и да не се доближаваме до него. Затова искам да положа клетва, че утре сутринта, без да се бавя, ще тръгна да го търся и няма да се откажа, докато не се справя с това изпитание или не се уверя, че не съм достоен за него.