Читать «Свещените саркофази» онлайн - страница 12

— Разбира се — изръмжа маршалът. — Това всеки го знае. Стига си бръщолевил глупости, Ди! Върни се на въпроса!

— Бихте ли ми дали сто сапьори, господин маршал?

— За какво са ти? Не ти ли казах, че нямаме право да си играем със саркофага?

— Страхувам се, че татарите също знаят всичко за тези саркофази, господин маршал. Ако те завземат макар и временно този град, сигурно ще ги разбият и ще ги ограбят. За да попречим на варварите да ги осквернят, предлагам да ги потопим на дъното на езерото.

Маршалът изгледа слисано съдията, после изрева:

— Проклет глупак! Не знаеш ли, че саркофазите са кухи? Те не могат да потънат! Ти…

— Не е необходимо да потъват, господин маршал! — бързо каза съдията. — Но идеята да ги потопим ни дава солидно основание да ги преместим.

Маршалът се вторачи в него със свирепото си око. После изведнъж изкрещя:

— О, пресвети небеса! Мисля, че ти реши задачата, Ди! — след това се обърна към генерал Мао и викна: — Доведи ми тук сто сапьори с въжета и дебели греди! Веднага!

Мао се втурна към стълбището, а маршалът започна да се разхожда, мърморейки си под нос. Генерал Лю скритом наблюдаваше съдията. Ди мълчаливо гледаше саркофага на принца скръстил ръце в дългите си ръкави.

Генерал Мао се върна бързо. След него нахълтаха множество набити, мускулести мъже. Те бяха облечени в куртки и панталони от кафява кожа. От същия материал бяха изработени и островърхите им шапки с дълги наушници и предпазители за вратовете. Някои носеха дълги обли греди и закривени пръти, а други навити на рула дебели въжета. Това беше корпусът на сапьорите, специализирани в прокопаване на тунели, изработване на въжени приспособления за изкачване на градски стени, прекъсване на достъпа до реки и пристанища чрез подводни заграждения и различни други умения, необходими във военно време.

Щом маршалът даде разпорежданията си на командира им, десетина — дванайсет сапьори се втурнаха към високата врата в дъното на гробницата и я отвориха. Бледата луна осветяваше широката мраморна тераса отвън. Три стъпала се спускаха от нея към покритите с тънка ледена кора води на езерото, разположено зад замъка. Другите сапьори се струпаха около и върху саркофага на принца като безброй работливи мравки. Трудно можеше да се долови някакъв шум, защото те си предаваха заповедите само чрез жестикулации. Сапьорите работят толкова тихо, че могат да прокопаят тунел точно под някоя сграда, без обитателите й да разберат какво става до момента, в който подовете и стените им внезапно рухнат. Трийсетина сапьори наклониха огромния саркофаг, използвайки дългите си пръти като лостове. Група мъже подпъхнаха под него дебели обли греди, а други го омотаха със здрави въжета.

Маршалът ги погледа известно време, а после излезе на терасата, следван от съдията Ди и генералите. Те слязоха до брега на езерото и мълчаливо застанаха там, отправили взор към заледената му повърхност.