Читать «Свещените саркофази» онлайн - страница 14

— Мога ли да си позволя да ви помоля за една услуга, господин маршал?

Маршалът се изправи и попита троснато:

— А? Сега пък какво има?

— Бих ви помолил да преразгледате делото срещу един капитан, господин маршал. Призори трябва да го обезглавят, а той е невинен.

Лицето на маршала стана мораво. Той изрева:

— Дръзваш да ме занимаваш с живота на един окаян нещастник — мене, маршала, когато се решава съдбата на империята!?

Съдията погледна твърдо в изцъкленото око на маршала. После каза спокойно:

— Ако военните обстоятелства налагат това, господин маршал, могат да бъдат жертвани хиляда живота. Но и един единствен човек не трябва да бъде погубван, ако това не е абсолютно необходимо.

Маршалът започна да бълва най-неприлични ругатни, но изведнъж се спря и каза с крива усмивка:

— Ако някога ти дойде до гуша от тая скучна цивилна бумащина, Ди, ела да ми се обадиш. Кълна се, ще направя от теб чудесен офицер! Та, казваш, да преразглеждам делото? Глупости! Ще оправим тази работа още сега! Давай разпорежданията си!

Съдията се обърна към полковника, който, чул ругатните на маршала, бе дотичал към тях. Ди му каза:

— До вратата на преддверието ме чака един капитан на име Бан. Той е отправил срещу друг офицер лъжливо обвинение в убийство. Бихте ли го довели тук?

— Доведи и прекия му началник — добави маршалът. — И по-бързо!

Когато полковникът забърза към вратата и я отвори, отвън долетя нисък, провлечен звук. Той постепенно се усили, прониквайки през дебелите стени на двореца. Бяха медните тръби, които оповестяваха началото на контранастъплението.

Маршалът изпъчи могъщите си гърди и каза с широка усмивка:

— Слушай, Ди! Това е най-хубавата музика, която съм слушал!

После пак се наведе над картите по пода.

Съдията Ди гледаше втренчено към вратата. Полковникът се върна след забележително кратко време. Следваха го един възрастен офицер и капитан Бан. Съдията каза на маршала:

— Пристигнаха, господин маршал.

Гигантът се обърна, пъхна палци в колана си и намръщено изгледа двамата мъже. Те бяха застанали мирно, с прехласнати лица. За първи път в живота си се изправяха очи в очи с първия воин на империята. Великанът изрева на по-възрастния офицер:

— Представи този капитан!

— Превъзходен администратор, много дисциплиниран. Не особено общителен, липсва му боен опит… — издекламира офицерът.

— Вашето становище? — обърна се маршалът към съдията.

Ди хладно каза на младия капитан:

— Капитан Бан, вие не сте годен да сключите брак. Вие не харесвате жените. Харесвали сте колегата си капитан У, който ви е отблъснал. Тогава сте удушили жена си и сте обвинили него в това престъпление.

— Вярно ли е? — изрева маршалът към Бан.

— Да, господин маршал! — отговори капитанът, сякаш изпаднал в унес.

— Изведете го — нареди маршалът на полковника — и наредете да го бият бавно до смърт! С тънка палмова пръчка!

— Моля ви да проявите милосърдие, господин маршал! — бързо се намеси съдията Ди. — Този капитан е бил принуден да се ожени по заповед на баща си. Но природата го е устроила по-различно и той не е могъл да се справи с възникналите пред него проблеми. Предлагам да му се наложи обикновено смъртно наказание.