Читать «Свещените саркофази» онлайн - страница 10

Съдията коленичи. Полковникът се доближи до маршала, застана мирно и каза нещо с приглушен глас.

— Ди ли? — изрева маршалът. — Не ми е нужен вече, отведи го! Не, почакай! Все още има няколко часа, докато дам заповед за отстъпление — после кресна към съдията: — Хей, ти, стига си лазил по земята! Ела тук!

Съдията стана бързо, приближи се към маршала и направи дълбок поклон. После се изправи. Ди беше висок, но маршалът се извисяваше поне с два пръста над него. Пъхнал палци в колана си, великанът изгледа свирепо съдията с дясното си око. Лявото бе скрито зад черна превръзка. То бе прободено от варварска стрела по време на северния поход.

— Казват, че добре си решавал главоблъсканици, а, Ди? Добре, сега ще ти покажа какво значи главоблъсканица — той се обърна към бюрото и викна: — Лю! Мао!

Двама мъже в генералски униформи бързо се отделиха от групата около бюрото. В слабия мъж с блестящи позлатени генералски доспехи съдията разпозна Лю, главнокомандващия на левия фланг на армията. Широкоплещестият набит мъж с позлатена броня и сребърен шлем беше Мао, върховният началник на военната полиция. Липсваше само Сан, главнокомандващият на десния фланг. Заедно с маршала тримата мъже бяха най-високопоставените военачалници в империята. В техните ръце императорът беше поверил съдбата на китайския народ и на династията. Съдията се поклони дълбоко. Двамата генерали го изгледаха с каменни лица.

Маршалът пресече залата и отвори с ритник една врата. Тръгнаха по ред пусти коридори, застлани с мраморни плочи. Стъпките на тримата офицери, обути в подковани ботуши, глухо отекваха в тишината. После се спуснаха по широко стълбище. В подножието му двама стражници скочиха и отдадоха чест. По знак на маршала те бавно отвориха една тежка двукрила врата.

Четиримата мъже влязоха в гробница с колосални размери, смътно осветена от окачени нависоко маслени лампи от масивно сребро. Те бяха разположени на равни интервали в ниши, издълбани във високите стени без прозорци. В средата на гробницата бяха положени два огромни саркофага, лакирани в яркочервено — цвета на възкресението. Размерите им бяха еднакви — дълги по трийсет, широки по десет и високи по над петнайсет стъпки.

Маршалът се поклони и останалите трима последваха примера му. След това се обърна към съдията и като посочи саркофазите, каза:

— Ето я главоблъсканицата, Ди! Днес следобед, точно когато се канех да дам заповед за настъпление, пристигна генерал Сан и обвини Лю в чудовищно предателство. Каза, че той е сключил договор с татарския хан да се присъедини с отрядите си към неговите кучета веднага щом започнем атаката. По-късно щял да получи за награда южната част на империята. Доказателството? Сан каза, че Лю е скрил в ковчега на принца двеста комплекта бойно снаряжение, включително шлемове и мечове, белязани с тайния знак на предателите. В уговорения момент съзаклятниците на Лю от генералния щаб е трябвало да отворят ковчега, да облекат белязаните доспехи и да изколят всички офицери от щаба, които не са участвали в заговора.