Читать «Свещените саркофази» онлайн - страница 13

Внезапно чуха зад себе си глух тътен. Огромният саркофаг, плъзгайки се върху облите греди, бавно изплува от вратата. Няколко десетки сапьори го теглеха с дебели въжета, а други подпъхваха под него нови и нови греди. Когато го довлякоха през терасата до водата, те го оставиха да се хлъзне по стъпалата като тежък кораб от стапела си. Ледът се пропука, саркофагът се потопи във водата, полюшна се нагоре-надолу, после застана неподвижно с около две трети от височината си под повърхността. Над замръзналото езеро повя леден вятър и съдията се закашля неудържимо. Той придърпа шалчето пред долната половина на лицето си, повика с ръка командира на сапьорите и посочи към гробницата зад тях, където бе останал саркофагът на принцесата.

Отново се разнесе глух тътен. И вторият саркофаг бе изтеглен през терасата. Сапьорите го оставиха да се хлъзне във водата, където той заплува редом до този на принца. Маршалът се наведе и заоглежда двата саркофага, сравнявайки дълбочината, до която бяха потънали. Едва ли можеше да се забележи някаква разлика, дори саркофагът на принцесата като че ли се бе оказал съвсем малко по-тежък.

Маршалът се изправи и тупна с все сила генерал Лю по рамото.

— Знаех си, че мога да ти имам вяра, Лю! — извика той. — Какво чакаш още, братко? Давай команда за настъпление и тръгвай с отрядите си! Аз ще те последвам след шест часа! Желая ти успех!

По строгото лице на генерала бавно се разля усмивка. Той отдаде чест, обърна се и тръгна. Командирът на сапьорите се приближи и почтително каза на маршала:

— Сега, господин маршал, ще привържем към саркофазите тежки вериги и камъни, а след това…

— Направих грешка — остро го прекъсна маршалът. — Изтеглете ги отново на сушата и ги върнете по местата им — после гръмогласно заповяда на генерал Мао: — Иди със сто човека в лагера на Сан, оттатък Западната врата. Арестувай го, кажи му, че е обвинен в държавна измяна, и го отведи във вериги до столицата. Генерал Као ще поеме командването на неговите отряди — накрая се обърна към съдията Ди, който все още кашляше: — Разбра ли каква е работата? Сан е по-възрастен от Лю и не е успял да преглътне повишението му до същия чин. Самият Сан, кучият му син, е влязъл в заговор с хана, разбираш ли? Лъжливото му обвинение е имало за цел да спре нашето настъпление. Той е щял да ни атакува заедно с татарите веднага щом започнем да отстъпваме… И стига с тая проклета кашлица, Ди! Започваш да ме дразниш! Тръгвай, тук нямаме повече работа!

В съвещателната зала кипеше трескава работа. По пода бяха разстлани огромни карти. Офицерите от щаба уточняваха всяка подробност от заплануваното настъпление. Един генерал загрижено попита маршала:

— Какво ще кажете да добавим пет хиляди човека към войските зад тези хълмове, господин маршал?

Маршалът се надвеси над картата. Скоро двамата се увлякоха в сложна техническа дискусия. Съдията нервно поглеждаше към големия воден часовник в ъгъла. Поплавъкът показваше, че след един час ще съмне. Ди пристъпи към маршала и стеснително запита: