Читать «Двамата просяци» онлайн - страница 9

— Значи мъжът, откупил Розова Роса, за да се ожени за нея, е подло измамен. Не е имало нужда да плаща нищо — нито на вас, нито на бившия й собственик в столицата. Говорете! Не сте ли се готвели двете да си поделите тези пари, получени от нищо неподозиращия покровител уж като откуп?

Сега вече госпожа Куан загуби самообладание. Падна на колене пред стола на съдията Ди и многократно удари чело о пода. После вдигна нагоре очи и проплака:

— Моля ви, ваше превъзходителство, да простите на нищожната отрепка, коленичила в нозете ви! Парите още не са платени. Покровителят й е високопоставена личност, колега на негово превъзходителство… магистрат на един от съседните окръзи. Ако научи за това…

Тя се разхълца. Съдията се обърна и хвърли многозначителен поглед на Хун. Нямаше кой друг да бъде освен влюбчивия му колега от Цинхуа, магистрата Луо. Той кресна на госпожа Куан:

— Тъкмо магистратът Луо ме помоли да извърша това проучване. Кажете ми къде живее госпожица Лян. Лично ще я разпитам за тази непочтена сделка.

Съдията и хората му бързо стигнаха до адреса на съседната улица, който им даде обляната в сълзи госпожа Куан. Преди да почука на вратата, началникът на стражата огледа набързо улицата в двете посоки и каза:

— Ако не се лъжа, ваше превъзходителство, каналът, в който се е удавил просякът, минава точно зад гърба на тази къща.

— Добре — възкликна съдията. — Чакай, аз ще почукам. Вие с двамата стражници се прилепете за стенат докато ние със сержанта влизаме. Чакайте тук.

След няколко почуквания шпионката на вратата с отвори и един женски глас попита:

— Кой е?

— Нося съобщение от магистрата Луо за някоя си госпожица Розова Роса — учтиво се обади съдията.

Вратата веднага се отвори. Невисока жена в тънка домашна роба от бяла коприна покани двамата мъже да влязат. Докато ги въвеждаше в откритата към предния двор приемна, съдията забеляза, че въпреки дребния си ръст тя има прекрасна фигура. След като влязоха, жената с любопитство огледа посетителите, после ги покани да седнат на пищно резбования диван от палисандрово дърво и каза с известно колебание:

— Аз… съм Розова Роса. С кого имам честта…

— Няма да отнемам много от времето ви, госпожице Лян — прекъсна я съдията.

Огледа я. Имаше изящно изваяно подвижно лице с изразителни бадемови очи и деликатна малка уста — жена с изключителна интелигентност и чар. И все пак нещо не се връзваше с предположението му. Очите на Ди обходиха елегантно обзаведената приемна. Погледът му се спря на висока етажерка от полиран бамбук, окачена до страничния прозорец. На всяка от трите полици, разположени една над друга, имаше по една редица красиви порцеланови саксии с орхидеи. Въздухът бе пропит с нежния им аромат. Съдията посочи към етажерката и каза: