Читать «Двамата просяци» онлайн

Роберт ван Хюлик

Роберт ван Хюлик

Двамата просяци

Историята е за това, как веднъж съдията Ди закъснява за семейната вечеря, посветена на Празника на фенерите — тържеството, с което в Китай приключва многодневното честване на Новата година. В този ден се приготвя интимна семейна вечеря, по време на която жените в домакинството влизат във връзка с оракула и го питат какво ще им донесе годината. Събитията се разиграват в град Пуян, добре познат на читателите от романа „Скелет под камбаната“. В глава IX на този роман става дума за бохема Луо, колега на съдията Ди, магистрат на съседния окръг Цинхуа. За него се споменава и в настоящия разказ, съдържащ печалната участ на двама просяци.

Когато си тръгна и последният посетител, съдията Ди се облегна в креслото си с въздишка на облекчение. Той хвърли уморен поглед към градината в задния двор. Вечерният мрак вече бе започнал да се сгъстява, а тримата му малки синове все още играеха между храстите. Те окачваха по клоните запалени фенери, украсени с образите на Осмината безсмъртни.

Беше петнайсетият ден от Първия месец, Празникът на фенерите. Хората окачваха в къщите си и около тях пъстри фенери, най-разнообразни по размер и форма. Целият град тънеше в ярка многоцветна феерия. Откъм парка отвъд стената на градината до съдията долитаха веселите възгласи на шумното множество. През целия следобед в резиденцията му, разположена в задния двор на съдилището, пристигаха да изкажат поздравленията си по случай знаменателния ден видни граждани на Пуян — процъфтяващия окръг, в който Ди от една година беше съдия.

Съдията отмести назад черната шапка с дълги уши и прокара длан през лицето си. Не беше свикнал да пие толкова вино през деня и се чувстваше леко замаян. Наведе се към масата и взе от вазата една голяма бяла роза. Смяташе се, че миризмата й намалявала въздействието на алкохола. Вдъхна дълбоко свежия ароматна цветето и си помисли, че последният посетител, старейшината на гилдията на ковачите Лин, наистина бе злоупотребил с гостоприемството му. Този човек като че залепна за стола! А съдията трябваше да се преоблече и да се поосвежи, преди да се яви в покоите на трите си съпруги, които сега ръководеха приготовленията за празничната семейна вечеря.

В градината отвън кънтяха весели детски гласчета. Съдията погледна натам и видя, че двете му по-големи момчета се мъчат да достигнат един голям цветен фенер.

— Хайде, прибирайте се и се изкъпете — подвикна им той.

— Акуей иска да вземе този хубав фенер, който направихме ние с кака — възмутено извика най-голямото момче.

Съдията се канеше да повтори нареждането, когато с крайчеца на окото зърна, че вратата в дъното на хола се отваря. Тътрузейки нозе, влезе довереният му съветник сержант Хун. Като видя колко бледен и уморен изглежда старият човек, съдията побърза да каже:

— Седни и изпий чаша чай, Хун. Съжалявам, че днес се наложи да ти оставя цялата текуща работа в съдилището. Мислех, след като си тръгнат гостите, да ида в канцеларията и да поработя, но майстор Лин се забрави. Тръгна си едва преди няколко минути.