Читать «Двамата просяци» онлайн - страница 7

Известно време съдията остана прав до писалището. Гледаше напрегнато рисунките и бавно поглаждаше бакенбардите си. После се обърна и каза:

— Водете ни обратно в приемната.

Докато служителят крачеше пред тях по криволичещите коридори, съдията подхвърли:

— Домът се намира в хубав, спокоен квартал.

— О, да, ваше превъзходителство. Много спокойно и порядъчно място.

— Точно в такива спокойни и порядъчни места са най-добрите публични домове — сухо вметна съдията. — Има ли нещо такова наоколо?

Неочакваният въпрос изненада домоуправителя. Той се прокашля и отвърна с явно притеснение:

— Само един, ваше превъзходителство, на две преки оттук. Много висока класа, посещават го само благовъзпитани хора. Съдържателката е госпожа Куан. Там никога не са ставали скандали или други неразбории.

— Радвам се да го чуя — каза съдията.

Когато се върнаха във всекидневната, Ди каза на стопанина на дома, че се налага да го придружи до съдилището заради официалното разпознаване на мъртвото тяло. Докато ги носеха нататък в паланкина на съдията, старейшината на ковачите пазеше неловко мълчание. След като Лин заяви, че мъртвецът наистина е неговият домашен възпитател, и попълни необходимите документи, съдията го освободи. После каза на Сержант Хун:

— Сега ще сложа някоя по-удобна дреха. А ти иди и кажи на началника на стражата да ни чака на двора с двама от хората си.

Сержант Хун намери съдията в личния му кабинет Вече беше в проста роба от тъмносив памучен плат с широк черен пояс, на главата му имаше прилепнала черна шапчица. Хун понечи да попита къде отиват, но се отказа, щом видя угриженото изражение на господаря си, и мълчаливо го последва на двора. Началникът на стражата и двамата му подчинени се изпънаха и застанаха мирно, когато зърнаха съдията.

— Знаете ли адреса на публичния дом в Северния квартал, недалеч от жилището на майстор Лин? — попита съдията.

— Разбира се, ваше превъзходителство — раболепно отговори ефрейторът. — Това е заведението на госпожа Куан. Редовно разрешително, много висока класа, посещават го…

— Знам, знам — припряно го прекъсна съдията. — Ние ще идем там пеша. Ти с хората си върви напред.

Улиците отново се изпълваха с народ. Множеството се тълпеше под гирляндите от цветни фенери, окачени по дължината на улиците и по фасадите на всички дюкяни и гостилници. Началникът на стражата и подчинените му безцеремонно разблъскваха с лакти гражданите и проправяха път за съдията и сержант Хун. Дори затънтената уличка, където се намираше заведението на госпожа Куан, беше пълна с хора. Когато ефрейторът почука и каза на вратаря, че е дошъл магистратът, уплашеният старец бързо поведе съдията и сержант Хун в луксозно обзаведения хол в предния двор. Застаряваща, прилично облечена прислужничка веднага постави на масата изящен старинен сервиз за чай. След малко се появи висока красива жена на трийсетина години, направи дълбок поклон и се представи: госпожа Куан, вдовица. Носеше права рокля с дълги ръкави и семпла кройка, но от скъп тъмновиолетов плат. Жената остана права пред съдията в почтително очакване той да заговори пръв. Сержант Хун се изправи зад стола на съдията, скръстил ръце в широките си ръкави. Съдията отпи бавно от ароматния чай и установи, че в хола цари пълна тишина. Всички шумове се поглъщаха от златотканите завеси и драпериите от тежък брокат. Във въздуха се носеше тънкото ухание на рядко и много скъпо благовоние. Наистина всичко беше от висока класа. Ди остави чашата и започна: