Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 102

Цяо Тай се събуди, защото някой духаше в лицето му. Беше Ма Жун, който прошепна в ухото му:

— Ходих на разузнаване, братко! В главния залив са закотвени две големи джонки, готови да отплуват утре сутрин. Пазачи не се виждат. Бихме могли да тупнем нашия приятел Мао Лу по главата и да качим него и момичето на една от джонките. Но ти и аз сами едва ли ще успеем да избутаме джонката от залива на реката. Да не говорим, че за да избягаме, трябва да познаваме пътя.

— Хайде да се скрием в трюма! — прошепна Цяо Тай. — Утре, когато мръсниците изкарат джонката в реката, ще излезем и ще я превземем с изненада.

— Великолепно! — доволно каза Ма Жун. — Или ние тях, или те нас! Ей такива прости планове ми харесват. Е, добре… Обикновено те не тръгват на път преди зазоряване. Все още имаме време хубаво да се наспим.

Скоро двамата захъркаха отново.

Ма Жун стана един час преди изгрев слънце. Той хвана Мао Лу за рамото иго разтърси. Щом Мао се надигна и седна, Ма Жун го повали в безсъзнание с тежък удар по слепоочието. Върза здраво ръцете и краката му с тънкото въженце, което носеше омотано на кръста си, и му затъкна устата с парче плат, което откъсна от жакета си. После събуди Цяо Тай и двамата влязоха в колибата.

Цяо Тай извади огнивото си и светна, за да даде възможност на Ма Жун да събуди момичето.

— Аз и приятелят ми сме стражници от трибунала в Ханюан, госпожо Джан — каза той. — Имаме заповед да ви върнем обратно в града.

Лунна фея ги изгледа подозрително от горе до долу на слабата светлина. После каза остро:

— Разправяйте тези неща на някой друг. Само ако ме докоснете, и ще викам!

Ма Жун въздъхна и извади писмото на съдията Ди, скрито в една от гънките на кърпата, с която бе вързал косите си. Тя го прочете, кимна с глава и бързо попита:

— А как ще избягаме оттук?

Когато Ма Жун й разказа плана за бягството, тя отбеляза:

— Пазачите ще дойдат да ни донесат ориз малко след развиделяване и като видят, че ни няма, ще вдигнат тревога.

— Тази нощ загубих цял час да прокарам лъжливи следи през гората в обратна посока — отвърна Ма Жун. — Можеш да бъдеш сигурна, че ние си разбираме от работата, миличка!

— Дръж си езика и внимавай как ми говориш! — рязко каза девойката.

— Бива си го момичето! — рече ухилен Ма Жун на Цяо Тай.

Излязоха от колибата. Ма Жун метна Мао Лу на раменете си. Той беше ненадминат в горското ориентиране: преведе безпогрешно Цяо Тай и момичето през гората до залива. Пред тях изплуваха черните силуети на две големи джонки.

Щом се покачиха на борда на по-близката джонка, отидоха направо при капака в задната част на палубата.

Ма Жун го отвори и остави Мао Лу да се плъзне по стръмната стълба, после сам скочи след него. Цяо Тай и Лунна фея ги последваха. Озоваха се в малка кухня. Напред трюмът бе пълен до тавана с дървени сандъци, превързани с дебели сламени въжета.