Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 103

— Покатери се, Цяо Тай — каза Ма Жун, — и се опитай да избуташ малко встрани горните сандъци на втория ред. Ще стане хубаво скривалище. Аз ще се върна след малко. — Той грабна кутията с инструменти, оставена в един ъгъл, и се изкачи по стълбата.

Докато момичето разглеждаше кухнята, Цяо Тай се покатери върху сандъците и пропълзя в тясното пространство между тях и тавана. Залови се да размества най-горните, като мърмореше: „Какви тежки сандъци! Като че ли са ги натъпкали с камъни!“

Тъкмо бе разчистил достатъчно място за четиримата, чу, че Ма Жун се връща.

— Пробих две дупчици на другата джонка — съобщи доволно той. — Когато забележат, че трюмът им е пълен с вода, няма да им е лесно да ги намерят!

Той помогна на Цяо Тай да покачи Мао Лу върху сандъците. Мао бе дошъл на себе си и трескаво въртеше очи.

— Ако обичаш, не се задушавай! — рече му Цяо Тай. — И не забравяй, че преди да умреш, съдията иска да те поразпита!

Когато настаниха Мао Лу между сандъците, Ма Жун легна по корем на първия ред и протегна ръце.

— Качвай се горе! — каза той на Лунна фея. — Ще ти помогна!

Девойката не отговори. Тя размисляше, хапейки устни, после изведнъж попита:

— От колко души се състои екипажът на такава лодка?

— Шест или седем — отвърна нетърпеливо Ма Жун. — Хайде, по-живо!

— Ще остана, където съм! — заяви момичето. После сбърчи нос и добави: — Не възнамерявам да лазя по тези мръсни сандъци!

Ма Жун изруга, без да се стеснява.

— Ако не… — започна той.

Внезапно на палубата отекнаха тежки стъпки. Чуха се команди. Лунна фея отвори люка на кърмата и погледна навън. После се върна при купа от сандъци и прошепна:

— Около четиридесет въоръжени мъже се качват на джонката зад нас!

— Идвай веднага, ти казвам! — изсъска Ма Жун.

Тя се изсмя подигравателно. Съблече се до кръста и започна да мие съдовете.

— Великолепна фигура! — пошепна Ма Жун на Цяо Тай. — Но какво, за бога, си мисли, че прави тая фуста?!

Върху палубата се строполиха тежки въжета. Джонката потегли. Моряците, които я избутваха с прътове, запяха монотонна песен.

Изведнъж стълбата изскърца. Един набит мъж се спря по средата й и се вторачи с отворена уста в полуголата девойка. Тя го изгледа дръзко и попита с нехаен тон:

— Да ми помогнеш ли идваш?

— Аз… такова… трябва да прегледам товара — заекна мъжът, впил поглед в кръглите гърди на момичето.

— Е — вирна глава Лунна фея, — щом предпочиташ компанията на мръсните сандъци, гледай си работата. Ще се оправя и сама!

— Дума да не става! — възкликна мъжът. Той бързо слезе по стълбата и приближи до момичето. — Ама че красавица! — каза той, широко ухилен.

— Струва ми се, че и тебе те бива! — каза Лунна фея. Тя му позволи няколко ласки, после го отблъсна и рече: — Първо работата, после удоволствията! Подай ми едно ведро вода!

— Къде си, Лиу? — дочу се дрезгав глас откъм отвора на палубата.

— Имам работа, преглеждам товара! — отвърна му мъжът. — Ей сега ще се кача! Ти виж дали е готово платното!

— За колко души да сготвя ориз? — попита девойката. — Имаме ли войници на борда?