Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 4

— Уплаши ме с това падане, лорд Валънтайн, а знаеш, че не съм от страхливите. Казваш, че е от виното, така ли?

— Така казах навън.

— Но според мен не това е причината.

— Не е. Според Делиамбър е магия.

— Но чия? — попита Тизана.

— А ти какво ще кажеш? — попита Валънтайн вруна.

Делиамбър излъчваше напрежение, почти несвойствено на това малко създание — пипалата му се гърчеха и сплитаха, в големите му жълти очи имаше странен блясък.

— Не намирам отговор — рече накрая Делиамбър. — Просто както не всички сънища са послания, така и не всички магии са правени от някого, може би.

— Някои магии се забъркват сами, така ли? — попита Валънтайн.

— Не съвсем. Ала има магии, дето възникват спонтанно — отвътре, милорд. Те са вътре в човека, породени от празнотите на душата.

— Какво говориш? Нима съм се омагьосал сам, Делиамбър?

— Сънищата и магиите са едно и също, лорд Валънтайн — кротко каза Тизана. — Някои предсказания стават известни чрез теб самия. Знаменията стават видими. Бурите се сбират и това са ранни предизвестия.

— Толкова бързо ли го видя? Точно преди пиршеството имах объркан сън и повече от сигурно е, че той беше изпълен с буреносни предзнаменования, поличби и предизвестия. Но освен ако не съм бълнувал, още нищо не съм ти споменавал за него, нали?

— Мисля, че си сънувал хаоса, милорд.

Валънтайн се втренчи смаяно в нея.

— Как успя да го проумееш?

— Защото хаосът все трябва да дойде — рече Тизана и сви рамене. — Ние всички го признаваме. Светът е недоизкусурен и недовършеното плаче за довършване.

— Имаш предвид променящите се — измърмори Валънтайн.

— Не бих си позволила да те съветвам по държавни дела…

— Спести ми заобикалките. Не очаквам от съветниците си куртоазия, а съвети.

— Моето царство е само това на сънищата — отвърна Тизана.

— Сънувах заснежен замъка Връхни и земетръс, който разцепи света.

— Да ти разтълкувам ли този сън, милорд?

— как ще го разтълкуваш, като още не сме пили упойващо вино?

— Точно сега тълкуването не е добро хрумване — твърдо каза Делиамбър. — Короналът е имал достатъчно видения през нощта и не това е моментът да му се поднася подобна напитка. Спокойно може да се изчака до…

— Няма нужда от вино за този сън — рече Тизана. — И дете може да го изтълкува. Земетръс? Всесветска разруха? Е, това означава да се готвиш за трудни времена, милорд.

— Какво говориш?

Този път се обади Слийт.

— Това са предзнаменования за война, милорд.

Валънтайн светкавично се извърна и впи очи в дребния мъж.

— Война? — извика той. — Война?! Отново ли се налага да водя битки? След осем хилядолетия аз бях първият коронал, който предвожда армията в битка. Нима ще се наложи да го сторя пак?

— Разбира се, вие сте наясно, милорд, че войната за възстановяване беше само първата схватка от същинското единоборство, подготвяно с векове — каза Слийт. — Война, за която вероятно знаете, че е неминовна.

— Няма войни, които да не могат да бъдат избегнати — отвърна Валънтайн.

— Така ли смятате, милорд?