Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 117

След малко седна и се огледа. Имаше несъмнени признаци, че бурята утихва. Видя на десетки метри от брега да лежи единият флотер, а от останалите нямаше и следа. Зърна наоколо да се търкалят неколцина души — не беше ясно дали са живи или мъртви. От далечината долитаха слаби и неясни гласове. Валънтайн не знаеше дали е в Пиурифейн или Гихорна, макар да подозираше, че е в Пиурифейн, защото имаше чувството, че зад него се издига непроницаема стена от буйна растителност.

Той се изправи.

— Ваша светлост! Ваша светлост!

— Слийт? Насам!

От мрака изникна дребната фигура Слийт. С него беше Карабела, малко зад нея — Тунигорн. Валънтайн ги прегърна един по един. Карабела трепереше неудържимо, макар нощта да беше топла и влажна, след като се беше укротил вятърът. Привлече я към себе си и се опита да почисти полепналия по дрехите й като кора мокър пясък.

— Два от флотерите са изгубени, а според мин и повечето от пътниците, милорд — каза Слийт.

Валънтайн мрачно кимна.

— Уви, май си прав. Но не са загинали всички!

— Да. Докато идвах насам, чух гласове. Хората ни са пръснати по двата бряга. Но се подгответе за загуби, милорд. Видяхме на брега няколко трупа и е твърде вероятно да има и други надолу по течението. На сутринта ще научим повече.

— Наистина — каза Валънтайн. Седна с кръстосани крака и дълго мълча, като прокарваше безцелно ръка по пясъка, покрил земята досущ като дълбок две-три педи странен сняг. Най-сетне погледна Слийт и Тунигорн и попита:

— Има ли новини за Елидат?

— Никакви, милорд — тихо каза Слийт.

— Никакви? Сигурно ли е?

— Той беше около нас двамата преди да потъне флотерът ни — каза Карабела.

— Да, спомням си. А после?

— Нищо не се знае — каза Тунигорн.

Валънтайн му хвърли въпросителен поглед

— Да не сте намерили тялото му и да си мълчите?

— В името на Господарката, Валънтайн, ти знаеш също толкова, колкото и аз — каза Тунигорн.

— Да, да, вярвам ти. Но ме е страх ме е за него. Той означава много за мен, Тунигорн.

— Смяташ ли, че трябва да ми го казваш?

— Валънтайн тъжно се усмихна.

— Прощавай, стари приятелю. боя се, че тази нощ ми е поразмътила ума. — Карабела сложи длан върху ръката му. А той тихо допълни: — Прости ми, Тунигорн. И ти, Слийт, и ти, Карабела.